Колегите от в. „Марица“ с водещ Кирил Донев направиха прекрасно интервю във формата на подкаст с най-добрия треньор в Елитна група U15 за сезон 2024/25 – Георги Недевски.
Тази му награда бе връчена след гласуване сред треньорите във въпросната група на церемония, която вече традиционно се организира от колегите от „Спортал“.
Във въпросния подкаст Георги Недевски и Кирил Донев водят приятен разговор, който е пълен с футболни достойнства, анализи и интересни истории.
„Тежестта на наградата, която получих, идва от това, че е определена от мои колеги. Затова е и малко по-специална. Всички колеги гласувахме за треньор и за футболисти. Не е решението да е взето от една единствена медия или един единствен клуб. Всички имат право да гласуват.
Не дава нещо по-специално за мен лично, защото в крайна сметка нали човек работи едно и също. Това, което аз винаги казвам е, че резултатите в ДЮФ облагодетелстват треньорите, а не децата. Тъй като аз не съм свършил по-малко работа с набор 2008. Те играха 3 г. в Елитна група, но просто не можахме да запазим с времето отбора, деца отидоха при по-големите клубове, бяхме за първа година, доверието беше по-малко, сега от страна на родителите има повече доверие, защото видяха, че нещо може да се случи. Резултатите направиха така, че да ми бъде обърнато едва ли не повече внимание. Аз не съм направил нещо повече от преди.“, така започна Георги Недевски.
-Според теб кои са основните показатели според които колегите гласуват? Ти за кого даде своя глас и какво видя в неговата работа, за да направим паралел с оценката, която е дадена на теб?
-Като треньори гласувах за колегите от Септември София, Левски и Спартак Варна. Нали върху тях имах по-голям поглед, защото играхме в първа осмица тези отбори. Това беше моя избор и мога да кажа, че според моите разбирания отборите им се опитват да играят разкрепостен футбол. Мисля, че в ДЮФ трябва да търсим креативността. Не толкова гоненето на резултати на всяка цена, хитрините, а да обръщаме повече внимание на създаването. Това бяха отборите, които се опитваха. Спартак Варна може би малко закъсаха с резултатите във времето. Знаем, че резултатите влияят на децата. Техният треньор може да каже най-добре.
Как им повлия примерно, на твоите деца тази класация и тази церемония, защото ти имаш играч №1 в лицето на Кристиян Митрушев, №2 Илия Антонов, и имаш едно дете заедно с тях попада в идеалната единадесеторка – Максим Палиев.
-Надявам се, да повлияе по начин, по който другите да се опитат да ги последват. Винаги казвам, че трябва да тренираме с ритъма на първите. Да се готвим искайки да сме горе в челото да не се задоволяваме, че сме 9-и или 10-и. Да започнеш мача като титуляр не е достатъчно в ДЮФ. За да мога да продължа в мъжкия футбол трябва да съм в първите 5–6 в отбора. В най-добрите години на българския футбол е имало по 5,6 човека от набор, които са играли професионален футбол. Едно време казвахме, че ако трима човека влязат в професионалния футбол значи нещата са много добре. Така, че децата да се стараят, да се развиват. Доволен съм от тези деца. Има още едно дете – Томи Хаджиев, което в момента има лагер–сбор на националния тим за тази възраст. Там са общо трима заедно с Митрушев и Антонов. От другите деца с малки изключения мога да кажа, че няколко момчета са забуксували–държат предишното им ниво, но повече деца се развиват. Групата ни е от 28 човека. Имам деца, които спрямо нивото им преди няколко месеца са напреднали доста повече от най-добрите в отбора. Нали при тях е по-трудно, защото стартират от по-високо ниво и не могат да направят свръх крачка, но като цяло съм доволен от развитието на децата. Надявам се да се запазят.
-Може би това е довело до третото място в крайното класиране след отборите на Лудогорец и Левски, които са две от водещите школи в страната?
-Може би да. Не съм гонил класиране, но ако го погледнем формата беше такъв, че на нова година групата се раздели на две осмици. Като стартира втората осмица бяхме на две точки зад Лудогорец и Левски, сега сме само на една, така че сме скъсили все пак разстоянието малко, ако гледаме като математика. Имаше мачове, в които играхме добре, но не спечелихме, имаше и такива, в които не сме имали кой знае какво превъзходство, но спечелихме. Това са нормални неща във футбола. Това го казвах на децата и най-вече на родителите, защото там не знам къде е по-голямо желанието при родителите или при децата.
-Доколко вече тази тежест на имената е изчезнала, защото твоите момчета играят като равен с равен с отборите на Левски и Лудогорец, а вие сте Академик Пловдив. Нали не ги потиска нещо?
-В началото най-вероятно са имали проблем, но в течението на мачовете видяха, че могат да се справят и нали излизаха и всеки път се опитваха да се надиграват. Това беше и моята идея. Аз им умишлено нещата, че отборът е по-силен и им казва, че тук трябва да се опитаме да играем футбол и няма какво да губим. Дори да стане нещо и резултатът да е негативен, всеки може да загуби, ние не сме тези, които трябва да се притесняват от резултатът. Другото, което е викат деца в националния отбор. Миналата година пък викаха в проектонационалните отбори, както ги наричат сега сборните селекции в региона. Децата започват да си вярват, а на тези покрай тях им казвам, че след като се надиграват цяла седмица с хора от националния отбор значи няма проблем в неделя да се надиграват и с другите деца.
-Жоро повече от 12 години си в ДЮФ. През тези години ти колко се променяш и развиваш и доколко се променят и самите деца.
-Със сигурност и аз уча, защото не мисля, че човек трябва да приеме, че знае всичко. Доколкото мога комуникирам с колеги, където мога ходя по семинари, има подновявания на лицензи, винаги има какво да се чуе. Важното е човек да бъде добронамерен към отсрещния и да се опита да чуе какво ще каже, а не винаги да се противопоставя. Това е нещо, в което вярвам. Като цяло за децата мога да кажа, че начинът на живот тотално им се променя и то в рамките на 2-3 години разлика от набор до набор. Животът е много по-труден да станеш спортист. Ежедневието на децата е такова, че с нищо не им помага да развият умения или някакви качества, които да са им полезни във футбола. Сравним ли го с нашето детство – няма какво да говорим. Другото, което е голям проблем е училището. Аз държа на образованието и се опитвам да не спирам децата, в този набор имам мисля, че са над 10 деца в езикова гимназия и 2 деца в математическа гимназия. Проблемът е и с това учене на смени. Съобразяваме се с тренировъчния процес, особено при големите. При набор 2008 – тренирахме седем години в 19:00 часа. В момента децата си поемат по техния път. Вчера имах среща с треньора на Ботев Пловдив – Милен Кунчев, с треньора на Локомотив – Христо Телкийски, които са на U18, за да можем да им помогнем да продължат някъде, и виждам, че сега ще им е по-трудно. Ще трябва да сменят училища, да минават на индивидуални форми на обучение. Това е нещо, което пречи на груповите форми.
Срещите с Ботев и Локомотив минаха добре. Повечето деца са се ориентирали. Треньорите приеха децата и от днес те започват да тренират с новите си отбори.
-Колко се променя футболната среща с частните школи. Преди години имаше негативизъм – те са такива, събират такси, нищо не правят, а пък вие тогава казвахте, че целта ви е да има повече деца, да стигнат до едно ниво и след това да ги вземат съответно по-големите отбори и по-големите школи. Намерено ли е равновесието?
– Специално аз като започнах във ФК Пловдив, те се бяха насочили към мъжки отбор. Опитваха да играе на по-високо ниво, колкото могат разбира се, но имаха идея двамата собствениците да се стигне, ако може до „В“ група. Тогава аз ги обеждавах, че трябва да направят крачката U15, U17, защото в този период нямаше U16. Нали те имаха друго виждане, но след като видяха, че набор 2008 се справи и влезе в Елитна група, започнаха да гледат и така по-сериозно на моето мнение и в момента сме почти убедени, че ние трябва като школа трябва да развиваме U15, U16, задължително да имаме отбори в Елитна група, ако може да се справим нали, не по някакъв изкуствен начин и ако вече се запази отборът, да имаме и в U17, защото отбора примерно, като започвах първенството тази година, бяха напуснали 11 деца, което за отбор като нас, който прави селекция само от града и от близките места, където може да има някакъв нормален транспорт е много трудно да поддържа ниво.
– До колко големите школи в Пловдив си изпълняват функцията, която им е отредена?
-Замисляйки се казвам, че винаги може повече. За мен децата, когато станат вече на една възраст към 16 или 17 години трябва да им се увеличи тренировъчният процес, това което се случва в България. Не говоря само като натоварвания, говоря по постове, видеоанализи, на определен брой деца, не на целия отбор, клубовете да определят кои деца се развиват по-добре, не кои са най-добрите, а кои имат желание да положат усилия и да се работи повече. В различен период от юношеството различни деца са най-добрите, има деца, които във времето се отказват и аз като съм бил юноша и при мен е било така. Имали сме деца в отбора, които са побеждавали само другите отбори в Локомотив и накрая се отказаха. Някои дори не играха и мъжки футбол, така че могат да дадат повече професионалните отбори. Имат капацитета като финансиране, то позволява да имат повече на брой треньори, това пък позволява да се обърне повече внимание на децата, за да може, като се по-подготвени треньорите да залагат на тях.
В деня на награждаването почти всички треньори и големи футболисти в изказванията си това казаха: Никой няма да се откаже от добър футболист. За един-два мача може да го оставиш отвънка или да му дадеш по-малко игрово време, чисто за да му покажеш нещо като треньор, но ако детето работи и се справя и после самият футболист, като стане мъж, няма как да се откаже треньорът от по-добрия футболист за сметка на по-слабия. Така, че за мен е хубаво това решение на БФС със задължаването за пускане на българи, но по някакъв начин трябва ние да развием децата и да ги научим, че трябва да се трудят.
Това са само 15 минути от разговора между Кирил Донев и Георги Недевски.
Целият подкаст може да изгледате от тук.
Още акценти от интервюто:
„Ако трябва да съм честен, пък предпочитам понякога да направя забележка на родител, защото с един куршум – два заека. Хем възпитаваме родителя, хем детето си казва: щом нали мама или тате слушат, би трябвало и аз да слушам.“
„Когато съм започвал във футбола, аз съм бил помощник-треньор и съм слушал как треньорите споделяха, че един отбор можеш да го научиш за две седмици да играе във фаза защита, обаче може да не ти стигнат две години да го научиш да играе във фаза атака.“
„В петък и събота работих заедно с Християн Петров по час и малко. Сега си е в България и след това замина на лагер-сбор на националния отбор за мъже. Инициативата беше негова. Той е пример за всички деца. При мен дойде в четвърти клас в Локомотив и изкара до U16.“