Обръщение от Калоян Генчев (баща) към Константин Генчев (син):
„Изобщо не ми пука дали ще станеш футболист. Аз ще ти помагам, докато ти се играе. Горд съм, че на 10 години остави комфортния живот, голямата къща с игрището на двора, разделен през повечето време от майка и сестри, за да дойдеш в страна, на която не знаеше и дума от езика (дори перфектният ти английски не ти помогна особено).
Дойде и се доказваш от ден първи. Още помня как след една седмица тренировки треньорът ти ми каза: „Моля те, кажи му, че той не е на проби, ние вече сме го взели, защото много здраво влиза в единоборствата на тренировка“. Горд съм, че за четири месеца научи езика перфектно, че вече „млатиш“ съперници и съдии на италиански. Горд съм, че когато отборът спечели пряк свободен удар или дузпа, никой не смее да ти вземе топката, за да изпълнява. Горд съм, че шест месеца не играеш на твоята типична позиция, но нито веднъж не се оплака (за разлика от мен) и това не ти пречи да показваш какво можеш. Горд съм, като виждам отношението на твоите треньори към теб, отношението на целия щаб към нашето семейство, което е благодарение и единствено само на теб. Горд съм, че на 11 години си повече „мъж“ от повечето такива, които познавам. Когато вкараш шест гола след няколко индивидуални тренировки с татко, значи татко не е толкова бос.“
