Набързо в съботната вечер, искам да ви разкажа затова как и колко леко в забързаното модерно ежедневие хората лепят етикети и не са съобразяват. Това го доказва ситуацията, на която човек от екипа ни стана свидетел по време на детски футболен турнир. Директно преминавам към историята. Два равностойни отбора играят, резултата е равен, треньора на единия тим пуска дете, което видимо не е развило на този етап своите качества колкото другите, то влиза на терена и вработва трудно. Първите му допири до топката са тежки, а мача е интензивен и двата отбора искат победата, а тя дава билет към топ 8 на турнира. Точно по това време се чува смешно и несъобразително заключение, но пък казано с уверен тон: „Това момче за нищо не става“. Какво става бе? Това е детски футбол? Как може да си позволяваме такива изречения?Има държави, в които само се ръкопляска, никой не си позволява да коментира и да говори, а пък да квалифицират зрителите не си и помислят.
Грозна ситуация – това е ясно, но искам и да ви кажа какво направи това момче в следващите минути. Треньорът му отново го замени, но то пак имаше поле за изява, защото мача се реши след дузпи. Тогава именно този треньор зададе въпроса на играчите си, а те бяха около 10, кой иска да бие дузпа, само двама вдигнаха ръце и единия бе това момче. Повериха му решаващата дузпа и когато дойде неговия ред той реализира хладнокръвно показвайки, че явно има качества.
Да кажем, че вкараната дузпа е случайност, но да изявиш смелост и решителност не е случайно. С това си изпълнение той заслужи радостта на съотборниците му, които пък му дадоха повод да се усмихне широко. Нали това е целта на спорта: здраве, дисциплина, възможност за светло бъдеще и приятелства за цял живот. Смисълът от тези редове пък е, ако мога да ви кажа едно изречение, а това е: „Хайде да спрем да квалифицираме грозно децата, да ги поддържаме на върха на техните мечти. Това е градивно и си заслужава.“