Новият главен методист в ДЮШ на Ботев Пловдив – Митко Джоров използва своята страница, за да коментира написания от Димитър Бербатов подробен наръчник за съвременния нападател.
Коментарът на Джоров е следния: „Чел съм доста футболна литература, толкова изчерпателна информация с толкова малко изречения не помня да съм срещал.“
Написаното от Димитър Бербатов:
„Играта се е променила от времето, когато аз играех, но в същото време – не чак толкова. За да спечелиш мач, все още трябва да вкараш гол – един гол повече от противника! Не мисля, че това някога ще се промени. В повечето случаи гледаш мачовете заради головете, нали? Освен ако не си влюбен в равенствата 0:0. Грозни, красиви, късметлийски – головете са черешката на тортата!
Всеки в отбора може да вкара гол, но всички знаем, че това е работата на нападателя, нали? Но как вкарваш? Как знаеш къде да бъдеш, какво да направиш, кога да стреляш? Кои са най-добре подготвените нападатели и как те вкарват повече голове от останалите!?
Как тренират, за да вкарват? Инстинкт ли е? Интуиция? Роден ли си с това? Учи ли се как се вкарват голове? А какво се случва, когато загубиш този голмайсторски инстинкт? Как си го връщаш? И докато не го направиш – как по друг начин допринасяш за играта?
Аз наистина вярвам, че всеки отбор трябва да има треньор за нападатели, за да могат те да работят целенасочено върху всичко изброено по-горе.
Тренирайте два пъти седмично само нападатели, отделно от отбора – или 45 минути преди основната тренировка, или една пълна тренировка, или след тренировка. Намерете правилното време – но трябва да го правите. Това е достатъчно като начало. В зависимост от програмата ви, дори три пъти седмично само нападатели с треньор за нападатели.
Специфичните тренировки трябва да бъдат насочени към по-добро разбиране на движенията, необходими по време на мач: търсене на пространство при атака, искане на топката, тайминг, самообладание, докосвания с топката, визия, позициониране, преценка на момента, завършване… голове.
Разбира се, отборът е верига. Но понякога защитници, халфове, нападатели – всяка част от веригата трябва да тренира индивидуално и след това заедно. Просто трябва да знаеш кога и как да го направиш.
Халфовете са свързващото звено между защитата и атаката, затова трябва да тренират и с двете линии.
Но най-креативните халфове трябва да тренират с нападателите, защото от тях се очаква да подават топката. Това им помага да свикнат с движенията на другите. Познаването на съотборниците ти помага да се разбирате по-добре – а това се постига чрез специфични тренировки и повторения.
Да знаеш как да поискаш топката от съотборниците си – но за да я поискаш, трябва да знаеш как да се движиш по терена.
Представи си петолъчна звезда (пентаграм). Визуализирай я в съзнанието си и я наложи върху терена в последната третина. Това са твоите основни движения. Движиш се напред, когато атакуваш, наляво или надясно, за да намериш свободно пространство или да получиш топката, и дори се връщаш дълбоко в собствената си половина, за да я поискаш.
Сега, когато свържеш тези движения, виждаш, че имаш петолъчна звезда! Също така, виждаш, че имаш петолъчка звезда! Освен това трябва да знаеш как да търсиш и полупространства (half-spaces), това добавя още повече ъгли/точки към звездата. Сега вече имаш хептагон. Но таймингът е от решаващо значение.
Да знаеш кога и къде да се движиш е изключително важно. Как се учи това? Специфични тренировки и повторения. Ако полузащитник има топката и първата му мисъл е да погледне нагоре по терена, както трябва да бъде, готов ли си? На пръсти ли си? Бдителен ли си?
Готов ли си за пробива назад? Или не?
Това е причината да познаваш съотборниците си, а те да познават теб. Това е верига. Как се постига тази синхронизация?
Специфични тренировки и повторения. След това идва какво правиш с топката, когато я получиш. На кой крак искаш да я получиш?
Знаят ли съотборниците ти кой е твоят по-силен крак? Как е първото ти докосване?
Ти си нападател, трябва и искаш да вкарваш голове. Ако си близо до вратата – стреляш. Ако си с гръб към вратата – задържаш топката и я подаваш на съотборник, който може да стреля. Или може би импровизираш!? Ако се спуснеш дълбоко и получиш топката, какво правиш? Пилееш ли енергия, за да покажеш колко си добър, с прекалено много докосвания, далеч от вратата? Или вече знаеш какво ще направиш, преди топката да стигне до краката ти?
Бам – едно докосване, после се придвижваш нагоре по терена, търсиш пространство и момента да вкараш.
Как се учи това? Специфични тренировки и повторения. Когато свикнеш с движението и топката идва при теб, влизат в сила стрелковите модели и таймингът: кога да направиш едно докосване и да стреляш, кога да финтираш и после да стреляш, кога да се събереш преди удар, кога да не мислиш изобщо и просто да стреляш.
Правилна техника, правилна сила, правилно движение.
Как ставаш по-добър? Специфични тренировки и повторения, повторения, повторения.
Знаеш ли собствените си силни страни? Можеш ли да анализираш себе си и да вземаш правилните решения на базата на това? Знаеш ли слабостите си? Реалистичен ли си в самооценката си? Понякога преувеличаваш ли?
Правиш ли понякога прекалено много неща, защото искаш да покажеш, че ти пука?
Преди топката да дойде при теб, гледаш ли едновременно топката, противниците и съотборниците, или си фокусиран само върху топката?
Ако е второто – трябва да работиш върху периферното си зрение. Тренирай го. Тези дни има много инструменти и машини, които помагат, но също така тренирай го и извън тренировъчния терен. Това, което се случва след тренировката, е също толкова важно, колкото и по време на нея. У дома трябва да продължиш с повторенията: гледай минали мачове, тренировъчни видеа, анализирай себе си. Задавай си въпроси – как, кога, защо?
Когато се прибереш вкъщи, трябва да имаш „playbook“, направен от твоя треньор на нападателите, с всички инструкции как трябва да се движиш / стреляш. С какво да наблюдаваш, твоите движения, анализ на твоите модели на движение и трябва да изучаваш плана за игра на нападателя.
Запаметявай и изучавай playbook-а с инструкциите от треньора ти. Те трябва да са там, за да ти помогнат! Ако имаш въпроси – ПИТАЙ!
Разбира се, има много различни „playbook-и“. Кои са твоите?
Гледаш ли други нападатели и учиш от тях? Четеш ли истории или гледаш видеа на велики играчи от миналото? Изучаваш ли клипове онлайн? Преглеждаш ли собствените си мачове?
Твоят „playbook“ структуриран ли е само от треньора ти, или включва и импровизация / идеи от твоя страна също? Може ли да имаш и от двете? Разбира се, че може!
Или може би мислиш, че си достатъчно добър и не ти трябва допълнителна работа? Че не ти трябва нищо повече?
Връщаме се към периферното зрение! То е много важен инструмент, ако искаш да издигнеш играта си на по-високо ниво.
Използвай прости, дори глупави упражнения – те работят. Наблюдавай ежедневието. Отиди в парка. Гледай хората, които се движат около теб. Представи си, че си на терена. Не мърдай главата си, виж колко дълго можеш да ги държиш в полезрението си. Превключи бързо на другата страна.
Играй на PlayStation. Игрите те карат да обработваш много детайли наведнъж и да реагираш бързо – очи, мозък, реакция. Говоря от опит – все още играя. Просто не прекалявай!
Брой предмети в стаята. Представи си, че са съотборници или противници. Не, не се тренираш за ЦРУ – градиш навици за осъзнатост, точно както в мач.
Използвай VR очила с инсталирани модели на движение, създадени от треньор на нападатели. Прости упражнения без подготовка могат да ти помогнат да тренираш зрението и да се забавляваш.
Трябва да знаеш къде са вратата, защитниците и топката – всичко едновременно. Сега добавяш слоеве към играта си. Сега си повече от просто голмайстор. Сега си различен звяр. Можеш да асистираш, да свързваш играта, да помагаш на съотборниците.
И дори ако просто ги вкарваш с тъч – няма нищо лошо в това, стига да вкарваш.
Различни отбори, различни нападатели, различни стилове, различни треньори. Но какво се случва, когато за няколко мача загубиш златното докосване? Ставаш депресиран, ядосан, разочарован. Фенове, медии, всички са на гърба ти. Как излизаш от това?
Специфични тренировки. Говорене с треньора на нападателите. Разговори със съотборниците. Анализ. Всичко отгоре влиза в действие! Но остани силен в главата! Не прекалявай с мисленето и не прекалявай с преиграването в главата си!
Няма магическо хапче, което да го оправи. Понякога е просто проклет късмет!
И накрая, ако играта ти позволява – импровизирай. Ако си по-талантлив от другите, използвай го. Но всичко започва с опознаване на себе си, честна самооценка, повторения, навици и работа.
Футболът е парадокс. Няма един – единствен правилен или грешен отговор. Това, което работи за един, няма да работи за друг.
Но ако искаш да станеш по-добър във вкарването на голове или дори в първото ти докосване – специфични тренировки и повторения са ключът. Говоря от опит.
Успех!
P.S. Ако търсиш треньор / ментор на нападатели – знаеш къде да ме намериш.“
Забележка: Текстът е преведен от „FootballStorycast Media“
