Вратарят Стефан Смъркалев е един от обещаващите български талантливи футболисти. Той от няколко месеца е във Вердер Бремен и там вече се изявява с успех, с което потвърждава, че тима от „Буднеслигата“ е направила добре, че е инвестирала в него. Постоянно излизат новини за добрите му представяния. Така сподели и треньора му от Ботев Пловдив – Дилян Илиев. Той лаконично съобщи, че Стефан е получилил стипендия за първия отбор със своите изяви.
Към тази новина добавяме и едно пространно интервю на Ралица Караждова / „Дспорт“:
Ти си футболист на Вердер Бремен, но може ли да започнем от самото начало? Как започна да тренираш футбол, кой те заведе за първи път на стадиона? Защо избера да си вратар?
Започнах от детската градина. В интерес на истината., не помня кой ме заведа на първата тренировка. Родителите ми са ме записали . в детската градина имаше различни дейности и ме записаха на футбол. Още от тогава съм си бил вратар. Още от много малък. Не съм както повечето футболисти , които са си сменяли позицията. Около 2 години и половина играех в детската градина и после преминах във футболна школа в истински футболен отбор. И от там започна всичко.
Кой е първия ти тим, както и ти се изрази, истински отбор?
Първата ми школа в която съм бил е футболна академия Пловдив. В Пловдив Лилчо Арсов ,Тодор Зайцев. Първите ми треньори в първата ми школа, в първият ми истински отбор. Там започнах. Бях там мисля, че около 6 месец, година, нещо такова. И от там вече преминах в Ботев Пловдив, преминах през всички гарнитури и стигнах до първият отбор и от там вече се стигна до трансфера.
Каза, че си минал през всички гарнитури на Ботев Пловдив. На кои треньори дължиш твоето израстване, стигането ти до Вердер Бремен и тук е момента, може би, да ги споменем?
Вижте, аз съм преминал през всички гарнитури, сменил съм доста треньори. Всеки, абсолютно всеки ми е дал по нещо и от всеки съм взел нещо, полезните неща, които биха ми били от полза на мен. Сега, ако тръгна да ги изброявам, със сигурност ще пропусна някой. Искам да благодаря, може би, на човека, който ми помогне най-много, който ме взе да тренирам с първи отбор, който ми даде първите стъпки в футбола, в професионалния футбол, говоря, за Дилян Илиев. Преминали сме през много с него и през тренировки, анализи и мачове. Спорили сме, анализирали сме мачове и тренировки и в крайна сметка това всичкото е имало резултат, всяка една тренировка с първи отбор, всеки един мач, който съм играл, ми е помогнал за моето развитие и това да съм част от първи отбор, дори да игра мачове за първия отбор, е не само благодарение на него, разбира се, както и на всички останали треньори, с които съм бил през годините, но той е основният човек и основната причина, аз съм в първи отбор и както и за някой други неща, за които се застъпвал за мен в Ботев, когато съм преминал през трудни моменти и ми е помагал. Смятам, че това е може би основната причина, да тренирам с първи отбор, да играя с първия отбор, да направя толкова мачове в професионалния футбол и разбира се да стигна до Вердер Бремен.
Беше ли ти от голяма полза, че имаш много мачове, тук трябва да кажем на нашите зрители и слушатели, че имаш много мачове в професионалния футбол, макар и на ниво Б група, още на 15 години и това трябва да го отбележим. Той ли е главният виновник за това, ти да можеш да се покажеш в професионалния футбол на такава ранна възраст?
Ами да, може би е той. Пак ще се повторя, има доста хора, които стоят зад това, което съм сега и са ми помагали през годините. Разбира се, както и в футбола, така е в живота. Моите родители, цялата ми фамилия, те всички винаги са били до мен и са ми помагали в трудни моменти, както и моите треньори Но смятам, че той като треньор беше главната причина за това да направя толкова мачове в професионалния футбол. А в началото мачовете в Б-група, дебютът ми беше странно, непознато, мъжки футбол все пак. Аз минавам от 17 в мъжки футбол, не в А група, но в Б, където има също опитни футболисти, има също добри отбори. Играх първия мач, беше също Монтана, победихме 4:1. Тогава Монтана се бореха за влизане в А група. И смятам, че оттам всичко започна. Направих мисля, че 11-12 мача в Б група, които им бяха изключително от полза да израсна и като футболист, и като човек. В началото правих грешки, в последствия свикнах и с темпото, и с агресията, и с всичките компоненти от мъжкият футбол. И мисля, че мачовете в Б-група, така дадоха един добър старт на мен и на моето развитие като играч.
Каза за първия ти мач във Втора лига. Какво помниш от дебюта ти в най-високото ниво на българския футбол?
За дебюта ми срещу Арда, мисля, че помня горе-долу всичко. Събрахме се цели отбор сутринта на закуска, след което бяхме на режим на базата в Коматево. Имахме обяд, имахме разбор. Качихме се на рейса. Пътувахме към стадиона, към новия стадион, който беше чисто нов. Мисля, че си бяха играли три-четири мача преди мача с Арда. Едно невероятно чувство преди, по време и след мача, разбира се, неприятна загуба с 0:3, но ние все пак бяхме, мога да кажа, отбора, който играеше в Б група, с някои футболисти от първи отбор. Арда се бореше да играе в Европа. Ние бяхме млад отбор, който смятам, че през първото полувреме, стоеше добре на терена и отговорихме на това, което те ни предоставиха. И през второто полувреме вече просто силите ни свършиха. Не можахме да се противопоставим така, както първото полувреме. Вкараха ни още два гола. Загубихме мача, но смятам, че всички се представиха доста добре, като за повечето хора. Това беше също дебют, не само за мен, но имаше около 10 000 на стадиона. Смятам, че зарадвахме феновете, феновете видяха юношите на клуба. Смятам, че така беше един много хубав ден и една много хубав вечер за мен и като цяло за отбора въпреки загубата. Видях състава, видях, че започвам, концентрирах се и цяло върху разбора, защото ни бяха дадени тактическите указания, статичните положения и трябваше да съм максимално концентриран в това, което се случва в залата. Чувствах се възнаграден за целия ми труд, който съм получил, за всичките усилия, които съм хвърлил през годините и за всичките тренировки. Не осъзнах, какво се случва до следващия ден. Просто излязох, изиграх мача, снимахме се след матча с много хора, с много фенове, всички бяха на терена. Просто се прибрах във къщи, говорих с родителите ми, легнах да спя и чак на другия ден осъзнах всъщност какво се е случило. Гледах мача, отново видях моите добри и не толкова добри отигравания. Всъщност на следващия ден, пак повтарям, разбрах какво се е случило и всъщност какво съм постигнал и какво съм направил през изминалия ден.
Кога дойде офертата от Вердер Бремен? Кога разбра, че има интерес и то сериозен към теб?
От Вердер имаха представител на полуфинал за U18, за купата срещу ЦСКА. Първия мат загубихме 1:0, втория мач, беше в Коматево, имаше доста хора. Загубихме и там, въпреки че поведохме с 1:0, получихме и червен картон, загубихме 1:2 и отпаднахме. Мисля, че направих два стабилни мача и в последствие, мисля, че на следващия ден, разбрах, че всъщност е имало хора от Вердер Бремен. Треньор и скаут, които са ме гледали, харесали са ме. В последствия, мисля, че е една седмица след това и изпратиха оферта към клуба за пробен период. Отидох в Бремен, бях 5 дни, мисля, че направих около 4-5 тренировки с 17 годишните, с втория отбор, индивидуални вратарски тренировки, при което треньорите и шефовете на Вердер говориха с мен, говориха с агентите ми и казаха, че са ме харесали, че искат да съм част от техния отбор. Представиха ми проект за моето развитие в следващите 4 години. Усетих, че всъщност наистина съм желан там и наистина тези хора отделят внимание и искат да ме развиват, при което те казаха, че задействат нещата, в идните дни ще дойде оферта в клуба. Мисля, че една седмица след това, една или две седмица след това, дойде оферта. Имаха разговор с треньора, с директора в Ботев и започнаха преговорите между двата клуба. И в последствие се стигна до подписа, до пътуването, до Бремен.
Имал ли си преди това участие в други проби, в други отбори, топ 5 първенства?
Оферти, може да съм имал някои оферти, за които аз не знам, за които аз не съм бил уведомен, нямам представа. Това е работа на клуба. Аз лично за оферти, които съм имал, не знам. Може съм имал оферти, пак казвам, но клуба знае повече. Докато за проби съм бил, бил съм на проби преди това в 4 клуба. Бил съм в Нюрнберг, Втора Бондеслига, бил съм в Аталанта, в Италия, бил съм в Спортинг, в Португалия, в Байер Мюнхен, в Германия. Не се получиха нещата по една или друга причина в тези клубове, на места бях контузен. Имах също така и покана от Байер Леверкузен, от Германия, на която също не можах да отида, защото бях контузен. Някъде просто не се получиха нещата и в последствие пробния период в Вердер се оказва сполучлив. И там се случиха нещата и мисля, че това е най-правилното място.
Как те посрещнаха в Германия вече като сложи подписа си и си собственост на Вердер Бремен? Как ти протекоха първите дни, дните ти на адаптация с какво се сблъска, което така те стресира, защото предполагам ти си сам там?
Да, сам съм, сам живея там. Първите дни ме посрещнаха много топло всички от директорите, с които подписах първо договора. След това всички от отбора, всички треньори се запознаха с мен. Когато имах въпроси, бяха на среща, отговаряха ми, показваха ми кое, как, къде, защо. В началото беше трудно в интерес на истина, защото прекарвах мисля, че около 3 часа на ден с тези хора, със съотборниците ми. И беше трудно за да се опознаем, защото 3 часа на ден с един човек, при което може би 2 часа и половина от тях са ти тренировка и си малко време, в което не можеш да се опознаете и да говорите за себе си. Но в последствие, когато минаха вече 3 седмици, 1 месец, така, ме приеха вече като част от отбора. Започнах повече да си комуникирам с тях, започнахме да излизаме, да прекарваме време заедно. И смятам, че всички ме посрещаха доста добре и се отнесоха доста добре с мен и благодаря.
Казваш много хубави неща, но със сигурност има и трудности за един млад човек в друга държава сам, с което ти е трудно и до момента да свикнеш?
Може би нещо, с което да свикна, да ми е трудно да свикна няма, но може би езика. Езикът е голяма трудност. Уча езика, напредвам в началото като отидох, знаех малко думи, здравей , как си, елементарните неща, но не разбирах когато треньора говори, не разбирах когато треньора обяснява, не разбирах когато играем мачове, какво си говорят другите. Все пак аз съм вратар, трябва да командвам отбора, не можех да го правя на немски, правя го на английски. Някой хора не разбират, не говорят английски, не са и длъжни. Всъщност да го знаят, когато аз съм дошъл в тази държава, аз съм длъжен да науча езика и да си говоря с всички на немски. Но лека полека, вече нещата се нареждат. Уча немски, по два пъти в седмицата. И така мислят, че стъпка по стъпка, напредвам. И в скоро време се надявам да почна си говора с тях само на немски.
Много ли е голяма разликата от това, което си работил тук и това, което сега тренираш, защото тук трябва да кажем, че твой треньор в Ботев беше Дилян Илиев, който ти преди малко спомена, е част от немската школа? Предполагам, и той е прилагал в тренировъчния процес неща, които и сега тренираш и може би, и това ти помага за по-бързата адаптация?
Да, нещата до голяма степен са, на 90% са едни и същи. Хората изискват, както тук, така и в Германия изискват. Горе-долу еднакви неща. Държа да отбележа, че ние тук за година и половина, две години, свършихме много добра работа във първи отбор и във втория отбор. Така че смятам, че съм подготвен за там, и нещата не се различават много от това, което работихме. Тук говорят чисто за вратарските тренировки, защото ние работихме с немски методи и по-немската школа, както вие казахте преди малко. Смятам, че нещата не се различават много, защото се отнася до разликата между Германия и България. Първо в начало, като отидох и тренирах с У19, много пъти съм мислил върху този въпрос. И в началото се обърках, защото започвам да сравнявам U19 с мъжкия отбор на Ботев, където бях в последните две години. И си казах, че в Германия нещата не са толкова добре, колкото всички го изкарват. Но след това се замислих, че сравнявам У19, което е все още юношески футбол, с мъжки футбол, дори и в България. Ясно е, че мъжкият футбол ще е на по-високо ниво, с по-голям професионализъм. Но когато се замислих U19 в България и за U19 в Германия, всъщност тогава започнах да откривам разликите в дисциплината, в отговорността, която носят играчите в Германия за професионализма. Това, че всички се събираме преди тренировка в съблекалнята, в точното указано време, че се подготвяме в фитнес преди тренировка, правим превенции, всичко. Ако трябва да сравняваме юношеския футбол в България и в Германия, е на много по-високо ниво. Пък да не говорим и за базите, за всичко, за всичко, за всичко, което имаш като условия в Германия и което имаш като условия тук. Имах възможността да тренирам със първи отбор на Вердер. И когато сравних с първи отбор на Вердер и първи отбор на Ботев, отново разликата е голяма. В сградите, които имаш там, боло то и в съблекалнята, пък да не говорим за терена, че всичко се случва много по-бързо, на много по-висока скорост. Пасовете се дават по някой път губиш топката на тренировка, не можеш да видиш къде е. И да не говорим за професионализъм, когато пристигат всички преди тренировка, как се подготвят преди тренировка, какво ядат преди и след тренировка. Разликата е много голяма, когато сравняваш всъщност точните възрасти. Защото, пак казвам, в началото, аз започнах с реално 19 с мъжки футбол в България, което не беше правилно. И в последствия, когато сравних точните възрасти, всъщност осъзнах каква е разликата, че в Германия нещата са на много по-високо ниво.
Това, че ти идваш от малка България, кара ли те да се притесняваш, когато стъпиш в съблекалнята на първия отбор на Вердер Бремен? Някаква такова притеснение имаш ли в себе си, защото ти сам каза, че разликата е много голяма? Или пък напротив, това ти дава още повече самочувствие, повече крила, за да покажеш, че, макар и от малка България, с по-малки възможности като инфраструктура и всичко, всичко, можеш да покажеш, че и в България се раждат талантливи футболисти?
Да, всъщност нямам притеснение за това нещо. Когато отидеш в съблекалнята 1 час при тренировката, непознат дори и нов като футболист в клуба, не само във първия отбор, първоначално всички те гледат странно, нов футболист, минаваш, поздравяваш всички, сядаш си на мястото, обличаш се, никой не говори с теб, никой не идва да седне, да поговорите, да споделите нещо, което е нормално, защото първо, чужденец, тези хора не те познават, говорят на друг език. Второ, от някои съм 10-15 години по-млад, особено от по-големите в отбора, другото, което е си нов в клуба. Така че в началото е трудно, но когато излезеш на терена, сякаш това, всичкото остава на заден план и единствената ти цел в момента е да се представиш по най-добрия начин и макар и да са големи, макар и да не ги познаваш толкова много, макар и те не познават теб, макар и да са футболисти в Първа Бундеслига, защото това е топ 5 първенствата в Германия, ти трябва да им се скараш, трябва да ги командваш на къде, какво да правя, до кой да подадат, защото ти си вратар, ти си лидер и макар и малък възраст си проличава, дали ти имаш самочувствие и дали си готов за големия футбол, всъщност от тези малките неща и малките детайли. И смятам, че когато излезе на терена, всички сме равни и че всичко това, от съблекалнята че не си толкова комуникативен с другите, остава на заден план и единственото ти цяло е да покажеш на какво си способен и да покажеш, че място ти е там. Плана от следващата година от втория полусезон или от следващата година вече да играя за втория отбор, но разбира се, това зависи само от мен. Тренирам всеки ден, трудя се. Ако треньорите виждат и смятат, че се представям добре в тренировките и в мачовете, вече те са хората, които ще преценят дали съм за 19 годишните, за втори отбор, за първи отбор, но планът е такъв, че от следващия полусезон или най-късно от следващата година трябва да започна вече да игра с втория отбор, но както вече казах, това всичко зависи от мен.
