От Официалната Фейсбук страница на Димитър Р. Чолаков, ДЮШ на ЦСКА:
„Мислех си на къде върви като цяло развитието и модернизирането на новите поколения футболисти, и на база местоположение, което е съществено важно.
Ще изразя обективно мнение, без да го натрапвам на който и да е разбиращ играта у нас!
Българският футбол се задъхва от остарели критерии: техника срещу сантиметри
В последните години в България все по-ясно се показва тенденция, която тревожи всички свързани с играта, които виждат бъдещето на българския футбол. Въпреки че традиционно страната ни ражда бързи, технични и умни играчи, в детско-юношеския футбол продължава да доминира едно остаряло мислене: „дай ми голям, силен и атлетичен профил“.
Този подход не просто е грозен тренд – той е директно отказване от естествените ни силни страни. Вместо да развиваме деца, които виждат играта, които могат да обработят топката под напрежение и да вземат решение за части от секундата, ги поставяме в сянка на физически по-развити връстници.
Този подход удря по реални деца из цялата страна -малки по ръст, но с визия, инстинкт и техника. Деца, които в Испания или Португалия биха получили специално внимание, а у нас често минават на втори план. Испанският модел е ясен: приемаш генетичните си особености и ги превръщаш в предимство.
Примерът, който изпъква най-чисто, е Испания.
Там не търсят 14-годишни тийнейджъри с ръст на централен защитник от Бундеслигата. Търсят ум, техника и контрол. Раждат се Иниеста, Силва, Педри, Гави – играчи, които никога не биха минали „атлетичната селекция“ в родните ДЮШ, но преобръщат световния футбол.
У нас често липсва търпение. Липсва развитие. Липсва правилната мярка за това какво е талант. И това не удря по „системата“ – удря по децата, които носят в себе си потенциала да бъдат истински футболисти, а не просто атлетични силуети.
Докато сменяме природната си идентичност с чужд модел, резултатите са предвидими: много изгубен талант на квадратен километър. А истината е проста – България няма нужда да копира Германия, Италия, която забрави за своя нов Дел Пиеро, или нация с генетична физическа зрялост. България трябва да развива това, което винаги е имала: технични, мислещи играчи, които разбират играта по инстинкт.
Промяната няма да дойде с лозунги. Ще дойде, когато ние треньорите започнем да виждаме футболист, а не сантиметри. И когато детето с визия и техника получи шанс – не въпреки физиката си, а заради качествата си.
Естествено уточнявам, че в същото време не бива да се игнорират и големите деца, които имат техническа култура и имат знания по играта. Те са ценни по свой начин, защото са доказателство, че физиката не е враг, когато не е единственият критерий. Проблемът не е в ръста. Проблемът е в това да се избират играчи само по ръст.
Тук идва и важният акцент върху цифровите резултати.
Мачът 3:1 при деца не е реалният резултат от работата ни.
Истинските резултати са други числа:
-процент точни първи докосвания
-брой правилни решения под напрежение
-брой ситуации, в които детето намира правилния пас вместо панически да изчисти
-брой успешни действия в тясно пространство
-брой смислени участия в играта без топка
Това са истинските метрики за развитие. Те показват дали расте футболист, а не просто победител в неделния мач. Ако един отбор побеждава с 8:0, но децата нямат взаимодействие и индивидуална креативност, това не е успех. Това е статистическа измама. Нужно е децата да четат играта, както четат книжки. И на базата на това да създадат свой текст по прочетеното, естествено с разбиране и смисъл.
Българският футбол няма нужда от физически копия на чужди модели.
Нуждае се от деца, които разбират и усещат играта.
Когато системата започне да оценява решението, техниката и мисълта – а не сантиметрите – тогава цифровите резултати ще се измерват в нещо далеч по-важно.
Колко деца са станали професионални футболисти, а не просто високи титуляри в U12?
Случайна снимка на детето ми, оформящо тезата ми по написаното, без да пренебрегваме неговите съперници, и техните възможности.
Учете, тренирайте, за по-добри дни!“
