Един от най-авторитетните годишни анализи за най-добрите футболисти до 20 г. извън топ 5 първенствата в Европа – „CIES Scouting Report“ 2025 – заби звучен шамар на българския футбол и българските школи. Нито един български футболист и нито един играч от български клуб в топ 100 на футболистите, родени след 2006 година.
Докладът обхваща 66 шампионата по света и включва играчи от Финландия, Ирландия, Словения, Унгария, както и от вторите дивизии на Германия, Англия и Белгия.
България обаче липсва напълно.
Това отсъствие не е случайно и не е резултат от подценяване. Методологията на „CIES“ е безкомпромисна – оценяват се реални минути в мъжкия футбол, интензитет на участие, влияние в ключови игрови зони и повторяемост на представянето през календарната година. Репутацията и „потенциалът“ нямат значение. За да попаднеш в подобен доклад, трябва да играеш редовно и да бъдеш фактор.
Пример за това е Гентир Муслия, който е вратар на втородизивиозния швейцарски Вил. Друг такъв пример е централния защитник Крист Тапе, който се подвизава във втородивизионния датски Хорсенс. Втородивизионният белгийски NXT има цели двама футболисти в класациите.
Ирландският Слиго Роувърс също има двама футболисти в класациите по позиции, а друг ирландски тим Сейнт Патрикс също има представител, който обаче вече е подписал с Тотнъм – Мейсън Мелиа.
Финландия има играчи в челните позиции по роли и позиции.
В България проблемът е добре познат. Младите футболисти рядко получават постоянни минути, още по-рядко имат серия от мачове като титуляри и почти никога не са гръбнак на отбор.
Забелязва се и още един огромен проблем – в България младите често са използвани като универсални футболисти, но рядко са развивани като ясно отличими футболисти със силна идентичност на терена.
