Известният инфлуенсър и по-скоро човек, който създава забавни видеа Драго Сафрона гостува в предаването „При Тото“, където говори за своята футболна кариера. От Спартак и Черно море до Германия и проби в Борусия Дортмунд.
„Започнах в един отбор „Феърплей“ във Варна. Бързо разбрах, че няма да стане там, после бях и в Спартак Варна, а в Черно море намерих моето място. Те са така най на сърце. Бяхме много добри. Първи на турнир в Италия, първи на турнир в Гърция, Републикански шампиони няколко пъти.“, започва разаказа за футболната си кариера Драго Сафрона.
В България е имал проблеми с треньора си заради липса на дисциплина от негова страна. След това майка му го е изтеглила в Германия, където е продължим с футбола, като за месец е имал пробни периоди в три отбора. От там е интересната история с Борусия Дортмунд.
„Пробите бяха в Бохум, Ватеншайд и Борусия Дортмунд. Сещам се, че първия човек, с който си говорих в Бохум чужденец беше Леон Горецка. Той е набор 95, една година по-малък от мен, пита ме от къде съм, казвам от България. Пита ме за Златни пясъци. Разговорих се и с другите, една седмица тренирахме, после отидох във Ватеншайд, които пак са в този град в Бохум. Тази школа мисля, че е известна с това, че е играл Марио Гьотце или Месут Йозил, има качествени играчи, които идват от тази школа, треньора много ме хареса.
След това майка ми каза, че имам проби в Дортмунд. Питам я да не са в Борусия Дортмунд, тя ми казва: Не, друг отбор в Дортмунд. Отиваме, майка ми просто ме вози с колата, виждам огромна база, пише „BVB“, викам си ще я подминем, нали, не спряхме на паркинга.
От Черно море от сгурията отиваш в Борусия Дортмунд. Отиваш всичко ти е огромно, персонал и стаи за всичко, имат стая само за футболни обувки. Дадоха ми екип и малко ми е притеснено, защото не познавам никого, не знам езика, не мога да говоря с хората. Майка ми ме взе, вече съм в Германия и обикалям някакви отбори. Търся къде да остана.
Направих тренировка с Борусия Дортмунд. Те вече бяха към приключване на сезона, началото на месец декември. Треньорът тогава много ме хареса, казва ми на английски, че притежавам техника, визия и скорост. Тогава мениджъра ми, който беше един приятел на майка ми говори с него и каза, че много ме е харесал и иска да отида с тях на тренировъчен лагер. С Борусия Дотмунд на 4-ти януари. Знаеш ли какво стана? На 3-ти януари вечерта човека в „Час Пик“ (дискотека) пише смс и лъже, че не може да дойде. Просто не исках, а това е шанс. Няколко години и влизаш в мъжкия футбол, отказах. Там (дискотеката) съм на рожден ден, има безплатна бутилка и шотове, как да ги пропуснеш. Въобще не съжалявам. Баща ми ми казва иронично: „Къде се занимаваш да играеш футбол? По два часа да тренираш на ден и да правиш милиони, ти си малоумен, прави си клипчета.“. Аз гордо отказах. Майка ми бясна, то не само тя и приятели, семейство. Тогава с този отказ, избрах друг отбор, отидох да играя във Ватеншайд. Пак бяха добре, но не бяха в тази лига. В Дортмунд трябва да си на топа постоянно. Отиваш от Черно море да играеш германски футбол, тука си с топката и имаш 5-6 секунди, въобще никой няма да те занимава, а там само паса върви към тебе и те са двама на гърба ти, то нямаш време да реагираш. Те са огромни, аз си мисля, че съм висок – 187 см. , там са физически подготвени. С отбора на Ватеншайд исках да свикна с техния футбол.
Играх в този отбор една година. Имаме два мача един след друг. Единия за „DFB Pokal“, другия за нашето първенство. Примерно събота играя целия мач. Капитанът и мен ни остават почивка за другия мач. Обаче в неделя влиза и аз до колкото разбирам германски, нали разбрах, че аз няма да играя. Даже не се обляках за мача. Толкова не ми се занимаваше с футбол. Влизам в колата и ги гледам. Мисля си, че вкъщи ще ми е по-добре да играя видео игра. Треньорът обаче е имал предвид, че няма да влезна като титуляр, а ще влезе после. Прибрах се вкъщи, телефона изключен, на другия ден гледам 17 пропуснати повиквания. След два дни на тренировка, наставника ми казва: Драго аз се обръщам да те пусна, теб те няма. Недоразбирателство било. След това не играх футбол. Не ми се играеше.“
