Жлъчни коментари, злобни обиди и лошо отношение. Всичко това го има по терените, на които бъдещето (децата на България) показва всекидневно своя талант и какво са научили по време на тренировки. Разбира се, има оазиси, на които това не е така. Или пък родители, които с разум са избрали да дават добрия пример, но те отстъпват в битката и лошотията е на сантиметри от това да победи и да започне да отблъсква от футболните терени. Това не е добре, защото това е мястото, на което се вижда бъдещето на футбола и държавата ни, а то трябва да е светло.
Преди няколко дни получихме следния коментар: „Всяка неделя съм на стадиона, за да гледам внука си как играе. И това ме прави щастлив и горд.“ Такива изречения дават оптимизъм и показват, че има хора, които са по терените, за да гледат, подкрепят и прекарват време заедно с наследниците на рода си, но и има хора, които постоянно плюят, псуват, дават лош пример и го правят по грозен начин. Всички сме срещали подобно отношение. Плюнките са по всичко и всички. На съдиите не им се дава дори шанс да отсъдят. Секунда преди да са взели решение, те вече са напсувани и обругани. Така е и за всички по веригата. Дори вече се чуват и коментари и обиди по адрес на деца от противниковия отбор.
Грозно и лошо е това да продължава, защото децата вземат пример и си мислят, че да си от надменните е правилният избор. Не, не е, и трябва да се адмирират места и хора, които показват, заявяват и обучават децата на добро. Бъдещето трябва да бъде светло и ние, възрастните сме отговорни за изпълнението на тази задача. Щастливи деца = здраво общество с бъдеще.
Иска ми се на стадионите все повече да властва и да се наблюдава добрият пример.
