Всички ние живеем в ерата на „бързото“. Винаги бързаме, такова ни е отношението, такива са ни връзките, такава ни е храната, такива са хората и всичко това лишава от удоволствието и истинското ценене на малките и значими неща. Затова ще ви разкажа какви мисли ми минаха през главата в един по-различен мой ден и обмислям това да се превърне в поредица.
Без поет ангажимент със ставането в понеделник сутрин реших да посетя детски футболен турнир в град Хисаря. Знаейки какви ще бъдат мачовете за златните медали и една от изненадите на организаторите, сутринта в 07:30 реших да променя плановете си за деня. Вместо да бъда в офиса и да си върша работата от там, реших да го правя в движение, отделяйки и внимание на турнира за да успея да запечатам част от случващото се на градския стадион в Хисаря. Реших да го направя по най-романтичния начин, без суета и излизшно бързане. Като първа стъпка реших да пътувам с влак, бързо проверих кога има такъв и се отправих към гарата. Там отново избрах „старомодното“ вместо „бързото и лесното“. Закупих си билет от човека във влака вместо да го направя с няколко клика онлайн. Усмивка и загриженост получих от хората във влака, като обещаха да ми кажат ня коя гара се прави прекачване за да не го изтърва. Всичко това топли и ти дава една приятна усмивка на лицето. Влаковете бяха нови, чисти и модерни, което направи пътуването доста приятно и нямаше голяма разлика дали съм в офиса или в купето и в двата случая лаптопа ми позволява да си върша работата.
За малко повече от час и с едно прикачване бях в Хисаря. Тук използвах технологиите и проверих, къде точно се намира стадиона, пресичайки видях малка баничарница, като тези от едно време. Веднага се възползвах и си купих закуска. Топла и вкусна и пак с бонус, усмивка от продавачката. Стигна ми точно за пътя от гарата до стадиона, около 950 метра. Помахване от преминаваща кола от родители, които оценяват работата ми изрязяваща се в снимки и видеа също придаде още добро настроение на сутринта ми. На стадион съм, като нито колегите, нито организатора очакваха да съм там. Зарадваха се на присъствието ми. Споделям толкова дребни детайли с целта да ви заостря вниманието към тях и да ги ценим и да бъдем по-добри. Краткосрочно или дългосрочно всеки си избира.
Мачове, играчи, треньори, родители, много награди и е време преди мачовете за златните медали на най-заслужилите отбори да влезе и изненадата. По случай националния празник, който беше ден по-рано на терена влизат гайдари. Събрали достатъчно дъх и майсторство те озвучават градския стадион в Хисаря и атмосферата се променя. Всички получават гъдел по българската им частичка в съзнанието. Отличен ход на организаторите, който е направен не да бъде оценен с комерсиална цел, а да бъде усетен. Видеото на екипа ни може да намерите в страницата на турнира. Но това е второстепенно, по-важното е чувството, което се създаде. Последвалите мачове бяха със заряд, а оценката на всички за събитието висока. Щастливи сме, че сме част него. Поздравяваме целия екип.
