Димитър Бербатов бе специален гост в ефира на „Дарик радио“. Бившият нападател на ЦСКА сподели част от своите спомени с непрежалимия Димитър Пенев, който напусна този свят в събота, 3 януари на 80-годишна възраст.
„Годината не започва по добър начин. Всички скърбим и тук клубните пристрастия липсват, защото Старшията е обичан и уважаван от всички клубове. Рядко има футболисти или треньори, които да обединяват така и да събират само положителни коментари. Такъв човек рядко се среща. Всички страдаме и все още не можем да повярваме. Имам толкова много спомени с него“, започна Бербатов.
Първата среща на Димитър Бербатов с Димитър Пенев:
„Бяхме на Панчарево аз и Йордан Върбанов, с когото играехме в юношите, беше наредено да ни качат в първия отбор на Панчарево. Нормално, когато такова нещо се случва, започваш да се вълнуваш. Когато видяхме Димитър Пенев да идва към нас, ние започнахме да се чудим какво да правим. Когато мине този момент, спира времето и се чудиш какво наистина е станало. Когато слизах да помагам пак на юношите, всички ме питаха как е и аз им казвах: „Димитър Пенев ми стисна ръката“.“
Как Димитър Пенев реши за казармата с усмивка и уиски
„Имах притеснения, че ще влизам в казармата и няма да играя футбол. Пак се притеснявах и трябваше да говоря с него. Събрах смелост и влязох при него. Може би в този момент беше видял вече талант в мен, защото каза: „Спокойно, отиваме, сядаме, говорим и продължаваш да тренираш“.
Качихме се в колата, в която имаше алкохол и ядки. Качихме се на „Червено знаме“ и отидохме в офиса на старшината. Седнахме и те започнаха да се шегуват помежду си. В един момент ми казаха: „Ставай и го следвай него“ – мисля, че беше едно момче от казармата. Погледнах Пенев с тъжен поглед, за да ме разбере, че искам да се върна. Накараха ме да положа клетва и ме върнаха обратно в стаята. Те вече бяха отворили уискито, поседяхме още малко и това беше моята казарма.“
Баща за младите и генерал на тренировките
Може би всеки си има неговата история с него, но всеки би казал, че той беше като баща за всички нас. Особено за младите момчета. Ако си млад, винаги отделя повече време, готов е с бащински съвет. Разбира се, когато трябва да е суров, е такъв. Имахме тежки тренировки на Боровец. Имаше една пътека и ние тичахме за топката по нея в снега. Пената седеше отгоре и като генерал наблюдаваше какво се случва.
Когато един треньор те обича и харесва, то си личи. Ти знаеш, че ще играеш. Дори да си направил грешка, той ще те викне, ще ти обясни. Ако имаш разум в главата си, ще си кажеш, че това е човекът, който е гарантирал за теб и трябва да му се отблагодариш. Той беше особен случай, защото веднага го усетих като близък човек.
Разговорите в съблекалнята
Винаги ще си спомням спокойствието му. Той излъчваше спокойствие – по начина, по който говореше, обясняваше. Беше народен човек и беше толкова далеч от суетата. Винаги съм му се възхищавал. В съблекалнята беше по същия начин – с увереност, смирение и спокойствие.
Последният разговор на Димитър Бербатов с Димитър Пенев
Последната ни среща беше, когато тренирах с ЦСКА на Панчарево, когато треньор беше Александър Томаш. Една сутрин отивам аз и го виждам там, пред съблекалните. На моменти не са нужни и думи. Самото му присъствие – да прегърнеш човека.
Автор: Божидар Русев / „Дспорт“
