Възраждането на ЦСКА започва паралелно с изгряването на една нова „червена“ звезда. Момчето, което не обича шумните думи, не търси фанфари, но с всеки свой мач доказва, че мястото му е на голямата сцена. Казва се Петко Панайотов, и днес е може би най-свежият повод за оптимизъм в Борисовата градина.
Петко Панайотов с екипа на България U21 в мач срещу Чехия U21
В отчайващо труден сезон, в който „армейците“ всячески търсят искрата, която да върне гордостта им, именно този скромен и трудолюбив халф се превърна в символ на новото начало. С 11 участия и 2 гола в елита, Петко започва да измества скъпоплатени чужденци като Давид Сегер – хора, които уж трябваше да спасяват отбора. А накрая излезе, че българското момче с „нисък ръст“ е това, което всъщност носи спасението.
Днес името на Панайотов е на устата и на „сини“, и на „червени“. За едните – повод за гордост, че са показали как се изгражда характер. За другите – болезнен спомен, че някъде по пътя са пропуснали своя диамант.
Историята му започва в София, на 20 юли 2005 година. Роден в сърцето на столицата, Петко прави първите си стъпки във футбола в школата на Левски. Нещата бързо му се получават и редица специалисти виждат у него не само техника и скорост, а дисциплина и характер – рядка комбинация при младите.
В неговия набор тогава играят Антоан Стоянов, близнаците Василеви (преминали по-късно във ФК ЦСКА 1948), Преслав Бачев, Дейвид Михалев и Александър Божилов, който впоследствие също поема по пътя от „Герена“ към ЦСКА.
За елитните гарнитури на Левски Панайотов записва следната статистика: 1 мач и 90 минути в Елитна група U19, 3 мача и 179 минути за Купата на БФС U18, 22 мача и 1303 минути в Елитна група U17 с 5 гола, 25 мача и 1825 минути в Зоналното първенство U17 с 14 попадения, 8 мача и 275 минути в Купата на БФС U16, и 15 мача и 709 минути в Елитна група U15 с 5 гола.
Шампион е в Елитна група U15 през сезон 2019/2020.
Въпреки позицията си на полузащитник, още тогава загатва, че може да играе на всяка роля в центъра – като №6, №8 или №10. Но с времето нещата започват да понамирисват. След напускането на тогавашния му треньор Петър Карачоров, мястото му заема Виктор Димитров – синът на Димитър Димитров-Херо. Именно той и колегите му решават, че младокът няма перспектива. Обяснението – твърде нисък, за да издържи физическите изисквания на мъжкия футбол. По това време вече други от набора му получават шансове, а Петко не стига дори до контрола с първия тим.
И така, през 2024 година всички на „Герена“ вече са убедени, че това момче няма бъдеще в Левски. Съдбата обаче обича да си прави шеги – и този път тя е червена.
През лятото ЦСКА плаща 24 000 лева на Левски – компенсация за разходите по развитието му, за да може Панайотов официално да подпише професионален договор и да бъде картотекиран за новия сезон. Сумата изглежда символична, ако човек види какво получават „армейците“ в замяна.
Петко Панайотов преди мача между България U21 и Чехия U21
На 13 юли Петко подписва първия си професионален контракт, заедно с Юлиан Илиев и Лъчезар Иванов, след като впечатлява Томислав Стипич по време на лагера в Банско. Именно Стипич и наследилият го Александър Томаш се оказват хората, които му дават шанс за пробив в първия тим и вярват, че той може да бъде двигател на „новия ЦСКА“. И какъв по-добър дебют – като титуляр срещу Лудогорец в Разград, където оставя отлични впечатления.
Малцина осъзнават колко важна роля изиграва дублиращият състав на ЦСКА в подготовката на Панайотов за мъжкия футбол. В Югозападната Трета лига той изиграва 30 мача, помага на отбора да завърши втори зад Миньор (Перник) и трупа опит, какъвто никоя академия не може да даде. Последва и кампания 2024/25, където паралелно с изявите си за мъжете, трупа и игрови минути и във Втора лига, Именно тази школа на характера го калява. От нея идва увереността, че може да бъде равен на всички в Първа лига – не по сантиметри, а по дух. И когато дойде моментът да облече екипа на първия тим, той вече бе готов.
Днес Петко Панайотов вече е водеща фигура и в младежкия национален отбор на България. За една календарна година стойността му е скочила с 350 000 евро – красноречив показател, че талантът му вече има и пазарна цена. Но по-ценно от всичко е уважението, което си е спечелил с труд, търпение и постоянство. Във времена, в които чужденците идват и си тръгват, той остава като напомняне, че понякога истинското богатство е пред очите ти. Само трябва да го видиш.
Футболът днес е повече бизнес, отколкото романтика. Лоялността рядко тежи повече от цифрите, а съдбата често подрежда терена по свой начин. Левски имаше в ръцете си играч, който можеше днес да бъде символ на „синята“ школа – и го пусна. ЦСКА видя потенциала, протегна ръка и спечели.
Оттук нататък името Петко Панайотов ще носи не само талант и младост, но и една особена нотка – между предателство и геройство, между „ако“ и „ето“. Защото във футбола съдбата не пита кой е по-висок. Тя просто вдига онзи, който заслужава да лети.
Автор: Ивайло Димитров / „Арена Спорт“
