Децата трябва да сбъркат хиляди пъти, за да станат добри футболисти, резултатите не ме притесняват, твърди шефа на ДЮШ на ЦСКА.
Шефът на школата на ЦСКА Костадин Ангелов даде голямо интервю за YouTube канала CSKA Fan TV. Той коментира процесите в червената академия от март 2023-а, когато я пое и плановете за бъдещето на клубното ръководство.
Г-н Ангелов, възможно ли е да видим в бъдеще ЦСКА, изграден основно от футболисти в школата?
– Работим активно в тази посока, мисля че се вижда и от действията на ръководството. Убеден съм, че имаме момчета с потенциал. Проблемът е, че в България нямаме търпението да ги изчакаме да грешат. Защото когато един играч е млад, е ясно, че ще криволичи в представянето си. Затова смятам, че основното нещо е търпението. Смятам, че резултатите в детско-юношеския футбол са пагубни за играчите. Няма как някой да се научи да прави нещо, ако преди това не сбърка хиляди пъти.
Как процедирате с подготовката на треньорите в Академия ЦСКА?
– Всеки клуб трябва да знае как иска да му играе отборът. Какви технически умения иска да развива в младите играчи и по какъв начин да бъдат обучавани треньорите. Защото това е всекидневен процес. Не става да пратя една група в Барселона и това да им е обучението. Защото ЦСКА не е Барселона. Тук имаме различен манталитет, може да гоним различен стил. Затова и трябва да е ясно определено какво точно се иска от треньорите. ЦСКА трябва да е доминантен, т.е. топката да е в нашите крака и другите отбори да тичат по нея. Второ, трябва да е агресивен и когато загуби притежанието по най-бързия начин да успява да си го връща. Трето, ЦСКА трябва да се чувства комфортно в собствената си третина, защото не можеш постоянно да си на висока преса. Когато си наясно с това и на треньорите се спусне методика, може да има позитивно развитие. А това се случва с ежедневни корекции. Не може да не си там и да искаш всичко това да се реализира. Трябва да има опитен човек, който след тренировката да седне с треньора и да коригира малките детайли, за да се следва правилната посока.
Какъв трябва да е характерът на треньор в школата на ЦСКА?
– Тук има разлика във възрастовите групи. Но първо искам да кажа, че за мен най-важните две неща са да бъде добър човек и да е амбициозен, всичко останало е обучение. При малките набори наставникът трябва да е т. нар. детешар – децата да го харесват и той да може да работи ползотворно с тях. Горе при елитните възрасти вече е нужен друг манталитет, защото там се гонят и резултати. Колкото по-близо си до мъжкия футбол, толкова е по-важна победата.
Споменахте, че резултатите са пагубни за развитието на децата…
– Няма как да направиш силен отбор със слаби футболисти. А за да изградиш силен отбор, трябва да дадеш голям период от време на играчите, в който те да грешат. Както споменах, за мен и ръководството ЦСКА не трябва да рита топката от аут, а да я изнася. И за да се случи това, на всички трябва да е ясно, че в малките възрасти ще ни вкарат много голове защото децата ще грешат при изнасянето. Това съответно означава и загуби в някои моменти. Но за мен това не е проблем. За мен е много важно също топката да се подава на човек, дори когато има защитник на гърба. У нас в детско-юношеския футбол това почти не се случва, точно защото ни е страх да не сбъркаме. Ако всички в България дадем време на тези деца да грешат, националният отбор ще изглежда по друг начин.
Къде се губят българските юноши по пътя към мъжкия футбол?
– Обикновено в България всички казват, че децата, като са малки, са много талантливи. А защо са талантливи – защото бият чужди отбори, които не играят за победа. И изведнъж на 16 ги хваща пубертетът. Но пубертет има и в Будапеща, и в Белград, да не говорим за Лондон, Париж и т.н. И колкото и странно да звучи, проблем за мен е стандартът за нарушение в България, който разглезва децата. Те веднага при контакт падат и започват да плачат за фаул. Това ми направи брутално впечатление, когато почнахме да излизаме на турнири в чужбина, как там децата си влизат твърдо, падат, стават и продължават. От една година в ЦСКА се опитваме да не обръщаме внимание на това, че децата търсят внимание от някого, когато са наранени. Не говорим разбира се за реални контузии.
Трябва ли наборите в школата да спазват схемата на игра на първия отбор?
– Точната система на игра не е важна. Ние в ЦСКА сме заложили на треньорите задължително да се действа с четирима в защита защото искаме да имаме силни бекове и силни крила, а не хибридни крила. Но самата схема се определя от футболистите, с които разполагаш. Защото ако в някой набор имаш двама силни нападатели, а треньорът на първия отбор играе 4-3-3, ти трябва да убиеш развитието на единия. Това е принципът, а основната цел е да се изграждат качествени футболисти.
Има ли изискване към Томислав Стипич да се дава повече шансове на младите футболисти?
– Честно казано не знам това нещо, защото покрай всички неща, които се случват в клуба, не съм имал време да седна и да поговоря с него. Беше труден процесът да подбера точните адреси за школата, защото ние имахме нужда от шест нови специалисти. И за мен беше важното те да са точните хора за ЦСКА и цялото ми внимание беше ангажирано с тази задача. Отделно имаше срещи за базите, където ще тренираме.
Каква е ситуацията с тренировъчните терени за школата?
– Сега се реши. Преди на „Армията“ тренирахме на хибридно игрище между футбол 9 и футбол 11. После няколко месеца бяхме на няколко терена, а сега академията ще се премести на ПЖИ в Слатина, на бившето игрище на Витоша 13. Там ще се играе футбол 11. А по-малките възрасти ще тренират в Герман, на хубаво място, чисто нов терен, брандиран. Така че докато се построи нормална база, смятам, че ще се справим. Може да се наложи някой път да тренираме и на половин терен, но това не ме притеснява. Обикалял съм доста по Европа покрай предишната им работа в УЕФА и много от европейските клубове не се готвят на цял терен. А новата база, която ще се строи, вече ще даде нов тласък на ЦСКА. Надявам се това да се случи до година и половина – две.
Може ли в бъдеще школата на ЦСКА да служи за пример в България и на Балканите?
– Аз съм сигурен, че в момента ЦСКА вече служи за пример. За една година ние успяхме да направим това, което беше важно за мен – отборите ни да се отличават игрово Изключвайки една възраст, с която имахме проблем – набор 2009, там се наложи да направим компромис и да сменим стила на игра, за да имаме някакви резултати. Но сега от най-малката възраст, където има някакъв игрови облик – 2016-а, до горе се вижда модел на игра от съставите на ЦСКА. Другото нещо, което ни отличава е средата. Аз не съм човек, който мачка другите, за да си вършат работата. Аз искам да ги убеждавам, че трябва да си свършат работата. Ако те не ме разбират, нямам сантименти, идват други.
