Анализ на тема „Поведение и отговорност по време на детски футболни мачове“ от делегата на детски футболни турнири – Емил Митев:
„Искам да споделя впечатленията си от последните два турнира, за които работих. Първият е станалия традиционен “Краси Костов” в Асеновград, втория е дебютиращия “Bionat Plovdiv Cup”.
Общото между двете състезания беше, че имаше много заряд, прекрасни двубои от спортно-технически характер и много драма, но искам да акцентрирам върху нещо друго.
От наблюденията ми през последните години, които се простират в няколко държави, виждам една тенденция и тя е за малка отговорност от почти всички свързани с провеждането на детските мачове. Тук включвам: съдии, треньори, ръководители, родители и т.н.
Съдиите
Започвам със съдиите. Те трябва да знаят, че са много важна съставка от всяка една футболна среща. Знам колко е трудно да се угоди на всички, но поне трябва да се опитаме да няма излишно напрежение и чрез тях да спрем в зародиш невъзпитаните и грубиянски прояви на някои деца. Не мога да приема едно нещо: след един неотсъден фаул, тъч, корнер или прочие някой да си позволи, да каже че няма никаква организация. Ние не работим само на турнира, подготвяме се с месеци за да има: професионално заснемане, вода, точни часове на мачовете съобразени с треньорите, охрана, лекари, съдии, настаняване в хотелите, терени и още и още. След всичко изброено, се съмнявам някой да хвърля вина към толкова работещи хора за нещо толкова дребно. Разберете, съдиите ще спрат да грешат когато ги няма. Те заедно с треньорите, футболистите, родителите и ние ще продължаваме да грешим, но затова футбола е най-романтичния и популярен спорт. Виждате съдия, висок, строен, но без опит. Нивото му в съдийството е такова каквото е нивото на вашите деца във футбола. Има много държави където футбол 11 се играе с един съдия, той греши, но на кой му пука. Те поизвеждат футболисти и ги продават за десетки милиони, а ние? Постоянно предлагам на някои недоволни, да ги ползваме като съдии (имаме недостиг), но досега никой не се е престрашил. Първо опитайте нещо което не сте правили и после съдете.
Професията футболен треньор
Да продължим с професията, треньор на деца. За да успеем да произведем футболисти за топ първенствата ние футболните хора разчитаме най-много на треньорите. Виждам повечето с каква страст и любов работят с децата, но винаги има и такива на които все нещо им пречи. За два турнира имаше единични инциденти, но искаме да изчистваме и тях за в бъдеще. Разберете, вие сте лицето на отбора и всички се равняват по вас, от състезатели до родители. Бъдете отговорни към всички, защото вие сте публична личност и сте за пример, бил той положителен или отрицателен. Нарочно не споменавам имена, защото не искам да им навредя и мисля че всичко е поправимо. В моята практика съм забелязал, че треньор който се държи по европейски има авторитет да забранява на родителите, да му се бъркат в работата. Може да казва на състезатели да замълчат и те да го слушат, в 90% от тези случаи, отборите като държание изглеждат като големи клубове, а публиката им прилича на западноевропейска. Както знаете не всеки мач или турнир може да спечелиш. Един път си бил по-добър, но си нямал шанс, другия път бабуна е излъгала вратаря, третия път е имало тънка засада или фаул и си загубил. Трябва да научим децата да губят с достойнство, както губят и световните колоси, защото за в бъдеще много ще им пречи.
Поведението на някои родители
Накрая, но не на последно място тряба да обърна внимание и родителите. Както горе изброените длъжностни лица и без тях няма да може да се провеждат турнирите за деца. Никога не трябва да подценяват тяхната отговорност, преди, по време и след мач. Децата както попиват хубавото и лошото от треньора, така и от вас. Запомнете, това е само една игра и те все още са деца и не са станали футболисти, Историята показва, че колкото и да си голям талант, не работиш ли, тръгнеш по криви пътеки, търсиш ли лесното, накрая не стигаш дори и до ниско ниво в мъжкия футбол. Всеки може да има проблем в личния живот, но на терена и до него трябва да сме отговорни, не само към нашето дете, а и към чуждото. Имаше случай на навлизане на родители на терена, хамалски и непристойни приказки към съдии и противници, хващане за гушите и закани за саморазправа. Децата гледат вас и за съжаление в този свят попиват лошото.
Ще дам един пример: в една чисто футболна ситуация, по-едро момче изблъсква друго и пада върху него, пострадалия състезател изпитва болка. В този момент майката започва да хули извършилия фаул състеазател, лошо стечение на обстоятелствата наблизо са родителите на другото дете и те тръгват заканващо един към друг. Добре че беше охраната и трезво мислещи родители, че не се стигна до още по-грозни сцени. Играта беше спряна и почти всички състезатели бяха спрели и гледаха „прекрасните“ сцени. Съдията прекрати мача, макар че оставаха броени минути до края. За мен правилно, защото всяко единоборство до края, щеше да предизвика напрежение. И според вас, кой загуби от всичко това? Искам да кажа и на тези които навлизат на терена и търсят саморазправа. Представете си че и от другия лагер навлезнат на терена и ви ступат пред очите на детето ви. Вече говорим за друг спорт. Казваме, че спорта учи на дисциплина, но тази безотговерност учи на хулиганство. Обръщам се и към някои по-крайни майки, които изпитват ужас, че нейното дете са го дръпнали, бутнали или още по-лошо, ритнали. Във футбола и ските има най-много контузии. Така че, ако не можете да свикнете, че ще става все по-зле към мъжкия футбол, просто го запишете на друг спорт, за да спестим някои скандали по терените. Оставете ги да станат мъже, за да имаме поколения прекрасни футболисти, както беше в миналото. Нека бъдем отговорни към нашите задължения и съм сигурен че ни очаква по-добро бъдеще.“
