От Официалната Фейсбук страница на Любомир Бурнарски:
„Тази снимка красноречиво говори. Годината е 80-та, това е хер Нелле, един от силните хора във футболната федерация на Германия тогава. Предната година бях дебютирал в „А“ група. На 17 г. , това се знаеше от тези хора, които в последствие по време на турнира, който се провеждаше в курортното градче Барзенхаузен разговаряха с мен, защото играех силно и вкарвах доста голове и на финала също отбелязах красив гол с глава от дузпата – засечка. Това беше базата на германския национален отбор. Можех да остана, има две причини заради които се прибрах в България, семейството и другата, не харесвах германците, не харесвах езика им, не харесвах и футбола им – лекоатлети и абсолютни дърводелци.
В групата имахме два или три германски отбора, първия го пребихме 8:1, втория 5:0, по нататък не си спомням, а на финала го играхме с японския национален отбор – 2:2 в редовното време и на дузпи загубихме. Но по-важното германците ми показаха, че желаят много аз да остана или както се казва точно – да избягам. Беше ми обяснено чрез човек, който превеждаше, че имам голямо бъдеще и че те ще се погрижат това да се случи. В България беше социализъм – комунизъм и т.н. Ако знаех какво ще се случи след 5 години, когато станах нах 23 г. един треньор искаше да ме приключи… коварен. Щях да остана в Германия, но никой не знае какво ще му поднесе съдбата. Това е като предговор. На друг фотос ще продължа. Мисля, че там ще е по-интересно. Това го пиша, защото хората продължават да ме спират и да ме питат много неща. Това значи, че след толкова години, все ое съм интересен. Имам история, имам минало. Разбира се, че има още какво да дам на подрастващото поколение. 17 години професионален футбол, близо 300 мача. Много практика.“