Спортният журналист Деян Веселинов направи едно от интервютата, което може би ще бъде определено като разговора на годината във футбола. Събеседник му бе Владислав Стоянов и двамата говориха на много теми, като бившия футболист на Лудогорец бе откровен на 100%.
Вратарят се обърна към младите подрастващи футболисти, които когато подпишат и взимат големи заплати започват да откриват сладката страна на живота. Той е категоричен те да не стъпват в казина, да не играят мачове и да не ходят по кръчми, като аргументе са му всичките глупости, които той е правил.
Може би най-интересното от целия разказ, който е около 3 часа е, че в моментите, в които той е имал най-много проблеми заради зависимостта си от хазарт е изигравал може би своите топ мачове за Лудогорец и националния отбор на България. Чувайки това водещия Деян Веселинов го определи като „ментално чудовище“.
Част от казаното от Владислав Стоянов в интервюто за „Спорт каст“:
„В периода ми в Лудогорец съм влизал в казино два пъти. Но там започнаха други проблеми. Започнаха да ми дават информация. Баскетболи, мини футболи, волейболи и всичко излиза. Но аз ги играя ей така с по 100-200 лева. Изкарам 1000-2000 лева, след това ги играя на мой си мачове, изгубя ги, но нищо по-опасно. Но всички мачове излизаха. Дадоха ми обръщалка Динамо (Загреб) – Локомотив (Загреб), никога няма да забравя, и тя излезе. От края на април до края на май 7 от 7 излизат. И този човек, който ми казваше, ми заяви, че началото на другия сезон ще имат нова информация. Започва се първа информация – и бате Владко скача здраво. И дърво. Втора информация, залозите се удвояват, утрояват да изкарам и пак дърво. И започвам с по-големи пари на други мачове, да избия тея пари, но и там се нашивам. Но пак нещата са що-годе окей. Започва лавината. Трета, четвърта информация… на седмата информация спрях, но вече се бях нашил с много пари. Отделно бях изгърмял и странично пари. Уж да ги избия, но няма шанс да се избие, запомнете млади хора, няма избиване. Започнете, ако искате, но спрете навреме, говорете.
Започнах да тегля кредити, от приятели съм взел и опираме до лихварите. Аз не съм спирал и стандарта си на живот. Почивки, коли, смятал съм си го 6000 лева ми беше стандарта на живот в Разград и ги имах, никога не съм се оставял да нямаме. Но и дължиш толкова пари и не даваш стъпка назад в личен живот. Парадоксът е, че не давах стъпка назад на терена. Този час и половина се изключвах от всичко друго и това ми помагаше. В най-тежките си моменти чисто финансово, когато дължах най-много пари, тогава играх най-силните си мачове. Аз дължа 200 000 лева спешни, отделно към банката, отделно не знам си какво и тези 200 000 трябва да ги дам след два дена и в следващия момент излизам и правя някакъв феноменален мач.
Първата година, когато влязохме в Лига Европа, паднахме в плейофа за ШЛ с 2:4 от Базел. Тогава дойдоха едни хора и ми извадиха 100 000 евро пред мен да има над два гола и половина в мача на реванша. При което аз директно им отказах. Но идва следващия момент – ходи доказвай, че нямаш сестра. Единственият, на когото споделям, е Чворович. Той ми беше най-близък и до ден днешен сме много близки. Тогава Стойчо Стоев тъкмо беше станал треньор и Чворович ме посъветва да му споделя. Ако бях казал на Киро Домусчиев, щеше да стане ей така. Казах на Кольо Донев, той каза на Стойчо. И им казах да преценят дали да играя, не съм ги взел, но преценете. Той мачът беше без значение, така или иначе паднахме 2:4 в първия. Реваншът е най-тежкият ми мач, заклевам се. Започва мачът, пета минута – 1:0 за Базел. Викам сега ще ние бият 3:0 и ходи обяснявай, че не си ги взел тия пари, които са ти предлагали. 55-ата минута – 2:0. Викам стана мармалад, както с моето минало, с нещата, които се говорят. По едно време излиза един от Базел сам срещу мен, добре, че я хванах. Свършва мачът 2:0, аз съм най-щастливият човек. В съблекалнята бях все едно сме победили. Естествено, казахме на Петричев, на шефа, разпитваха ме, но така.
Ако залагах на мачове на Лудогорец, аз нямаше да съм на това дередже. Казвам ти го честно. Ако бях залагал, че падаме или да ми вкарат по 1-2 гола, аз щях да съм напред, нямаше да съм задлъжнял.
Нека да има отзвук, аз съм си виновен. Аз не се срамувам, аз идвам със своя кръст. Да не си помислят хората, че съм сълза. Върнал съм почти всичко. До ден днешен дължа на приятели и лека-полека ги връщам. Сега сумите не са фрапантни вече, но защо го казвам – за да мога един път завинаги да кажа как са наистина нещата. Второ, знам, че много млади футболисти сега тръгват по този път. Моля ви се, чуйте ме. Недейте да правите тази глупост. Знам какво е чувството да си на върха и долу. Това е глупост. Съветвайте се с родителите си, ако трябва вземете финансови консултанти, влагайте си парите в нещо смислено. Защото ще кажа и нещо друго – въпреки всичките ми схеми, бях на финалната права да се оправя. И си бях направил сметка, че влизаме в Европа с Лудогорец, ще взема премия, че сме шампиони и се оправям в края на септември. Да, ама скъсах сухожилие. Благодарен съм на хората от Разград, плащах ми заплатата, но ги нямаше тези премии. И какво става – сметката не излиза и това е положението.
Не е имало опасни моменти с лихвари. В Бургас само два шамара ми удариха. През годините след това нямаше проблеми. Малко или много и те не смееха, аз бях популярна личност. Името Лудогорец и Кирил Домусчиев и това играе голяма роля. Най-вероятно и те са туширали някои неща, не знам, не са ми казвали.“
*Частта с текста от казаното на Владислав Стоянов е копиран от „Спортал“
