Футболният треньор и функционер Митко Джоров обясни подробно защо е избрал да остане в Спартак Пловдив. Той добавя, че е наясно, че трябва да сподели и че така е редно, но и няма да влиза в обяснителен режим пред хора, които търсят интригата.
Публикуваме позицията на Митко Джоров (без редакторска намеса):
*Забележка: позцицията е под формата на интрвю за клубния сайт на Спартак Пловдив.
Детско-юношеската школа на Спартак Пловдив е сърцето на клуба и ключов фактор за неговото бъдеще. В последните месеци се наблюдаваха сериозни промени в организационно отношение. За да научим повече за приоритетите, предизвикателствата и посоката на развитие, потърсихме за разговор главния треньор и методист на школата – Митко Джоров. В откровено интервю той говори за възпитанието на децата, нуждата от дисциплина, ролята на родителите, новата електронна система за управление и какви са реалните шансове на младите футболисти да стигнат до мъжкия отбор на Спартак.
– Какви са основните приоритети във възпитанието и подготовката на децата в различните възрасти?
Ще се хвана за думата възпитание. Проблемът с възпитанието на децата в България не е еднозначен! Не можем да виним семействата, училището или квартала – проблемът е в отровната среда като цяло. Поведението на всички хора е проекция на поведението на политиците в държавата. Ценностите на децата са продукт на „чалга“ културата, която ги зарибява в социалните мрежи. Нашата основна задача е да създадем среда, в която децата да се докоснат до духа и историята на Спартак и ако можем – да ги накараме да вземат нещо позитивно от това. Бях наскоро на обучение в Болоня – още с влизането в базата се свалят обеци и телефони, всичко в базата е строго организирано, всеки поздравява всеки, децата се държат като истински спортисти. Като се качат в клубния автобус нямат право да крещят, да слушат музика високо и са длъжни оставят автобуса в чист вид след себе си. Като влезнат в ресторанта на блок масата нямат право да си препълват чиниите и да хвърлят храна. В същото време, в България често липсва подобна дисциплина. Опитваме се да го променим.
– Как работите с треньорите и как се координират реда и съдържанието на учебно-тренировъчния процес?
Искам да направя паралел с образованието в училищата, за да ме разберете по-добре. МОН спуска учебния план за обучение. Никой учител няма право да не спазва спуснатия план. За сметка на това всеки учител, сам избира как да обучава своите ученици в зависимост от нивото на учебното заведение. В Спартак аз съм този, който изготвя „учебния план“ за тренировъчния процес – какво да се тренира и защо! Кога и колко да се работи за техника, кога и колко да се развива игрови план, кога и колко да се натоварват физически децата в зависимост от сензитивния период и пика на растежа. Работим по модела на ситуационно обучение – организация на игра спрямо топката. Всички треньори са запознати с принципите на обучение и ги прилагат. Всеки треньор има свободата да избере сам упражненията, чрез които ще постигне целта. Например ако темата е „контрол на паса“, той решава каква пас-форма ще използва. Дали ще сложи съпротива или не. Ако имат „Развиване на игрови план – вкарване на топката в игра“, те сами избират с какви упражнения да го правят и как да режисират пресата, за да провокират изнасянето на топката.
– Как се структурират тренировките – индивидуални, групови и отборни, за да имат възможно най-голям ефект?
Спазваме дидактическите принципи за достъпност и последователност в обучението. Дискутираме с треньорите какви упражнения да подберат, за бъде процесът максимално ефективен. Най-важното е децата да не идват да тренират заради самата тренировка, а да разберат, че трябва да надграждат всеки ден своите знания и умения. Децата трябва да осъзнаят, че гонят своите краткосрочни и дългосрочни цели и да си тръгват по-добри след всяко занимание.
– Как проследявате индивидуалното развитие на децата? Има ли индивидуални планове?
Всеки треньор трябва да направи категоризация на децата в отбора и да я обсъдим заедно. Разделяме децата на три категории. Категория А – деца с потенциал за елитен футбол. Категория Б – деца, които играят в основния състав, но това е така, защото нямаме по-добри от тях в момента в отбора. Категория В – деца на които футболът им е любим спорт, но са изостанали технически или физически. Категоризацията се прави на базата на видео анализ на мачове и физическо тестиране в началото и края на сезона. Така определяме входно и изходно ниво на всяко едно дете. Честни сме с децата и им показваме техните силни и слаби страни. Провокираме ги да се стремят да повишат своята категория! На всяко дете от категория А правим профил, в който му поставяме краткосрочни и дългосрочни цели, за да сме сигурни, че ще го провокираме да развие пълния си футболен потенциал. Истинското развитие на всяко едно дете идва с допълнителна индивидуална работа. Затова през ваканцията им даваме свободен достъп до базата, но за съжаление по-малко от 10% от състезателите идват да поработят самостоятелно и групово за да се подобрят!
– Каква е ролята на родителите в този процес?
Родителите са важни и затова комуникацията с тях е ясно регламентирана. Родителите на всеки отбор си имат вайбър група, в която си пишат за проблемите, които виждат. Помолихме във всеки отбор да се сформира родителски актив от трима души, един от които да бъде официален представител. Това трябва да бъде е човекът, с когото говори ръководството и с когото се обсъждат предложения или критики. Отворени сме за идеи, стига те да са конструктивни и да бъдат обсъдени в групата на родителите на съответния отбор. Не може всеки родител да дава мнение и да критикува в публичното пространство, да уронва престижа на треньорите или на клуба без да носи отговорност за казаното. Имаме вътрешен правилник и етичен кодекс, които са публикувани в страницата на ДЮШ. Когато се записва дете да тренира в Спартак, родителят го прави по желание и се разписва да спазва правилника и етичния кодекс на клуба.
– Внедрихте нова електронна система за управление на школата – Sport Klub E-manager. Как ще помогне тя?
Аз бях инициатор за тази промяна и се радвам, че ръководството ме подкрепи. Това е крачка напред в прозрачността и професионализма в работата на школата. Важно е, че това е български продукт, разработен от родни специалисти и тук имаме истинско партньорство – с хора, които не само разбират процеса, но и активно търсят обратна връзка, за да го подобряват. Особено ценен е личният ангажимент на екипа зад системата, който отдели време и се срещна с нас на място. Заедно обсъдихме как функционалностите да бъдат насочени не просто към отчетност, а към реално повишаване на качеството на тренировъчния процес. Ще можем да следим графиците, присъствията, финансите, но и да отчитаме методически какво точно се работи – в трите основни направления: техника, тактика и кондиция. Това е изключително важно за проследяване на прогреса в развитието на децата в дългосрочен план. Без такава система сме като моряци в открито море без карта и компас – движим се, но не знаем накъде и доколко ефективно. Още един силен плюс е, че родителите също ще имат достъп до информация чрез специално приложение. Това ще им позволи да виждат не само присъствия и графици, но и как детето им се развива, какъв тип работа се върши на тренировките, в кои аспекти има напредък. Това изгражда доверие и по-силна връзка между школата и семейството – нещо изключително важно, когато говорим за възпитание чрез спорт. С една дума – системата ще ни помогне да бъдем по-добре организирани, по-ефективни и по-прозрачни. И най-важното – ще ни помогне да развиваме децата по-структурирано и последователно.
– Кои са най-сериозните предизвикателства пред школата в момента?
Без качествена база няма как да привлечем сериозни таланти. Без да направим конкурентна среда, не можем да се съревноваваме с елитните юношески академии. Искаме базата да стане достатъчно голяма и модерна, че хем да развиваме масов спорт, хем да направим широка основа на пирамидата, но не и да смесваме високото спортно майсторство с любителския футбол.
– Какви са възможностите за най-талантливите деца да преминат в мъжкия отбор?
За съжаление, през последния сезон нито един юноша не беше с основна роля в мъжкия отбор. Последният наложен юноша на Спартак е роден 2004 г.
Сега се работи целенасочено с най-обещаващите играчи от набор 2006/07/08/09. В момента Ангел Димитров, Мартин Табаков, Васил Бабиков, Божидар Узунов, Ивайло Вангелов, тренират с мъжкия отбор. Надявам се тази стъпка да им помогне да изградят у тях умения и навици, които да им позволят да се наложат в мъжкия футбол. Това обаче включва допълнителни, индивидуални тренировки и адаптация към интензивността на по-високо ниво, за което ще се погрижим заедно с треньорския екип на мъжете.
– Какво е значението на това, че Владо Айтов се включи и като треньор в школата?
За мен това е повод за радост. Независимо, че беше две години по-малък, Влади Айтов беше лидер с огромен принос, когато взехме Купата на България през 2012-а с отбора на Спартак родени деца 1994. В момента е лидер и капитан на Представителния отбор на Спартак. Сигурен съм, че за най-малките спартаклийчета ще бъде голяма тръпка да бъдат обучавани на АБ-то във футбола, точно от Влади. Смятам да включим в обучението на най-малките възрасти и две момчета от школата, които учат в Спортно училище за помощник треньори – Иван Иванов и Мартин Табаков. По този начин търсим приемственост и по голяма ефективност в тренировъчния процес, като работим в по-малки групи и обръщаме по-голямо внимание на всяко дете.
– Как виждате школата на Спартак след 1-2 години?
Аз съм умерен оптимист. Не искам да изпадам в конкретика, но ако след 1-2 години базата на школата е в същото състояние, аз лично не знам дали ще имам сили да се занимавам с това, въпреки че футболът е моето призвание. Искрено се надявам да се наслаждавам на хубави терени, което ще доведе талантливи и амбициозни деца в ДЮШ на Спартак. Всяко талантливо дете тима нужда от добър треньор и благоприятна среда за развитие, но същевременно всеки добър треньор се нуждае от талантлив и отдаден състезател, за да получи нужното удовлетворение от своя труд.
– Много често сте защитавали предишния ръководител на школата Крум Георгиев. Какви са отношенията ви сега и ще се подобри ли работата след неговото напускане?
В няколко свои поста, аз съм афиширал приятелските си отношения с Крум Георгиев и ако някой очаква от мен да кажа нещо лошо за него в личен план ще остане разочарован. Колкото да проблемите в организацията на ДЮШ, които доведоха до раздялата на ФК Реал и ФК Спартак, те не са в моята компетентност. Ако се докаже, че е имало злоупотреби той ще си носи отговорност за това. В професионален план аз мога да кажа, че той ръководеше организацията, аз отговарях за методиката на обучение в школата. След напускането на отборите на „Реал“ графикът за работа на базата се облекчи и вече можем да тренираме на двата тревни терена – на базата и на Диев. Не ми се занимава с организационна работа, но ще се наложи да се занимавам и с това.
– Защо не напуснахте с него, както постъпиха треньори като Кирил Георгиев, Кристиян Мурджев, Неделин Петров, Тошко Симеонов, Стефан Учиков и Георги Костадинов?
Всеки един от изброените треньори освен в Спартак, водеше и отбор в Реал. Аз уважавам всеки човек, който се занимава с футбол, но аз съм методист, който си получава пълното възнаграждение от Динко Миленчев и не мога да разчитам да се издържам от таксите на децата. Не ме разбирайте погрешно. В предишния ми период в Спартак, аз работих без да взимам заплата повече от година, но отборът беше Спартак Набор 94/95 беше в Топ 3 на България и цената беше напълно оправдана.
– Кои треньори останаха в Спартак и как ще направите тяхното разпределение по възрасти?
В Спартак останаха Слави Бекриев, Ангел Тенев, Мариян Божилов, Николай Николов, Атанас Атанасов и Георги Диментиев. Ръководството взе решение всеки треньор да води по две възрастови групи. Димитър Иванов се присъедини към школата и допълнително се привлякоха Георги Какалов и Владимир Айтов. Така състава на школата е пълен и сме готови да работим пълноценно.
– Какви затруднения очаквате през новия сезон?
Основният проблем ще бъде с провеждането на мачовете. На стадион „Тодор Диев“ вече не могат да се играят официални срещи, защото съблекалните не функционират и стадиона няма лиценз за провеждане на официални срещи. Говорих с Ръководството и те ме увериха, че са в преговори да наемат още два големи тревни терена, което ще разреши проблема.
