От началото на годината Александър Гицов е част от щаба на Александър Станоевич в турския елитен отбор на Фатих Карагюмрюк. Младият български специалист и неговите колеги ще имат трудната задача да запазят мястото на отбора в Суперлигата.
Гицов говори пред колегата Виктор Вутов от „Гонг“ за настоящия си клуб.
Как си? Как се чувстваш в Истанбул?
– Аз се чувствам страхотно. Отборът ни е дал всички условия, от които имаме нужда, за да работим нормално. За съжаление все още не постигаме резултатите, които желаем и ни трябват за класирането. Всичко друго откъм отношение и организация са само положителни емоции.
Как се случи твоето преминаване във Фатих Карагюмрюк?
– Първият ми контакт с треньора Александър Станоевич беше през октомври 2024 година. Тогава той си тръгна от Партизан. Там той работи с кондиционния треньор, с който бях в ЦСКА – Боян Стаматович. След като напусна Партизан, имаше предложение да работи в друга държава и търсеше помощник треньор. Ние се срещнахме, водихме дълъг разговор. Тогава не се случиха нещата за него, но останахме в контакт и малко преди Коледа се видяхме още веднъж в Белград. Малко след това излезе възможността той да дойде тук и се свърза с мен. Мисля че беше на 29 декември и на 1 януари аз вече бях в Турция.
Как се работи с Александър Станоевич?
– Той е много опитен треньор. Работил е и с български футболисти – Иван Иванов например. Видял е много неща във футбола, което за мен е голям плюс. Мога да науча много от него, да почерпя от опита му. Мога да видя нови за мен неща, които да взема за себе си. Той е много директен човек, много е ясен в това какво изисква. За сега нямаме никакви проблеми в работата. За мен всеки ден е изключителен опит и богатство.
Фатих Карагюмрюк не е от традиционните клубове в Турция. Може ли да разкажеш малко повече за него?
– Клубът Карагюмрюк е от квартал „Фатих“, който е в европейската част на Истанбул. Не е много далеч от „Бешикташ“. Близо е до Галатапорт и туристическите забележителности. За съжаление не играем на клубния стадион, защото в момента се строи ново съоръжение и всичко е затворено. Дори тренировачната база. Ние тренираме на базата на турския национален отбор в „Рива“ – това е на около 30 км от Истанбул. Играем мачовете си на Олимпийския стадион „Ататюрк“, който беше два пъти домакин на финали в Шампионска лига.
Клубът не е много голям. Това е един от малкото частни клубове в Турция. В турските клубове много често има държавно участие. Тук клубът е частен. На интернационално ниво е известен с това, че е първият клуб на треньора на Порто Франческо Фариоли. Той започва кариерата си като старши треньор в нашия клуб. Преди няколко години тук беше Андреа Пирло. Имало е през годините сравнително известни футболисти, които са играли тук. Отборът няколко години беше в Суперлигата, след това изпадна, а сега се върна обратно. През годините Фатих Карагюмрюк е един от клубовете с по-трайно участие в Суперлигата.
Целите до края на сезона предполагам, че са отборът да се спаси от изпадане?
– Точно така. Това е основната цел. Това е, за което работим всеки ден. Колкото и да е трудно, вярваме, че е възможно. И в предишни години отбори, които са били в много трудна ситуация, са успявали да се върнат в битката за оцеляване. Основното е това – да влезем в борбата за оставане в Суперлигата. За момента това е единственият приоритет пред нас.
Какво ти е мнението за нивото на първенството? Има ли нещо, което те изненада?
– Изненада ме колко лесно се работи с играчите и високото ниво на професионализъм. Знаем какви са ни порядките на Балканите, но ме изненада високото ниво на професионализъм във всяка тренировка, независимо и от негативните резултати. Лесно се работи с играчите. Тяхната отдаденост и професионализъм е на много, много високо ниво.
Имах наблюдения върху първенството от това, което съм гледал по телевизията и от седмицата, в която бях при Станимир Стоилов в Гьозтепе. Нивото е много, много, много високо. Смея да твърдя, че разликата с топ 5 първенствата не е голяма. Във всеки отбор има до няколко футболисти, които спокойно могат да играят в топ 5 първенствата на Европа. По време на мачовете се вижда, че футболистите са в състояние да взимат правилни решения в ситуации в малки пространства с ограничено време и сериозен натиск. Това говори за тяхното ниво и класа.
Във вашия отбор има футболист, който изкара проби в Левски по времето на Станислав Генчев, но не беше одобрен. Става дума за Баръш Калайджъ, който вкара гол срещу Галатасарай в събота. Какво ти е мнението за него?
– За момента е много положително. Смея да твърдя, че това е футболистът, който е спечелил най-много от нашето идване, без да знам как се е представял при треньорите преди нас. Той е бил резерва в началото, но сега се превърна в един от основните ни футболисти. Аз лично смятам, че е футболист с голямо бъдеще. Той е много добър откъм взимане на решения, когато владеем топката, решения в последната третина, креативен футболист. Той може да даде последно подаване, може да измисли нещо нестандартно. Смятам, че ако продължава по този начин, след края на сезона ще има възможността да отиде да играе и в отбор на по-високо ниво.
В събота ви предстои доста интересен начин. „Българско“ дерби в Измир срещу Гьозтепе. Имате ли сили да ги изненадате?
– Подхождаме към мача с надежда, желание и план да вземем максимума от съответната среща и да изненадаме противника по някакъв начин. Гьозтепе се представя на много високо ниво през този сезон, както и миналия. Резултатът и начинът на игра в последния им мач срещу Фенербахче говори за това. Знам начинът, по който работи Станимир Стоилов и неговия треньорски щаб и съм наясно, че ни очаква един много добре организиран отбор с ясен план за срещата и с ясна идея какво искат да правят във всяка фаза от играта. Ще бъде много трудна среща. За нас всеки мач е като финал и се опитваме да вземем нещо. И тук ще бъде по същия начин.
Каза че си бил при Станимир Стоилов и неговия екип в Гьозтепе. Кое е най-важното, което научи там?
– И до ден днешен съм благодарен за отношението към мен. Това беше нещо, което ми направи изключително силно впечатление. Ние тогава се запознахме за първи път и отношението беше изключително топло и сърдечно. Това, което взех за себе си, а и много футболисти, работили с него обичат да казват в интервюта, е значението на индивидуалната работа и развитие на футболистите за отборния успех. Начинът, по който той работи индивидуално с тях в абсолютно всеки ден от седмицата и значението, което отдава на индивидуалното развитие. Много често, особено младата генерация треньори, оставаме прекалено вглъбени в цялостна организация и структура, говорим за различни видове схеми и начини на изнасяне на топка, пресиране, но забравяме, че в основата на нашия успех са играчите. Развитието им и подобряването им като ниво на отделни играчи, помага и на нас да постигаме по-добри резултати като треньори.
Следя развитието ти и знам, че обичаш да се учиш. Кои са най-важните неща, които си научил от други треньори?
– Миналата година, преди да бъда при Станимир Стоилов, бях на стаж при Торстен Финк в Генк. Той и като футболист, и като треньор е познато име в Европа. Показа ми от какво голямо значение е менажирането на треньорски щаб и целия процес. Треньорите често смятаме, че старши треньорът влияе най-много на успеха. Той е този, от който зависи дали в края на седмицата ще спечелиш един мач. В Белгия той имаше щаб от 12 човека и менажираше процеса така, че те да функционират като едно цяло. Делегираше им съответните задачи. Това е нещо, което ми направи много силно впечатление. Работил съм и с Мирон Муслич, който сега в Германия доби популярност с работата си в Шалке 04. Той е треньор, който залага много на интензитета във фаза защита, бързите преходи. Той е силно повлиян от школата на Ред Бул. От него съм взаимнствал доста неща от начина на работа. Като цяло съм се стремял всяка година да бъда при различни треньори, да се опитвам да взимам от всеки по нещо. За мен това е начинът да се върви напред и да се успява – като видиш как хора, които са изградили свой собствен стил, какво е в основата на това нещо и от всеки от тях да вземеш по нещо за себе си.
