Публикация от Официалният Фейсбук профила на Явор Йорданов:
Специалистът е отговорник в ДЮШ на „Струмска Слава“, отбор от Радомир.
„Работя в малък град и се нагледах за девет месеца на всевъзможни простотии. То не бяха някакви бунтове тип „селско въстание“ под давлението на родителите, то не бяха грозни отношения и говорене за треньорските кадри.
Вероятно не откривам топлата вода.
Но основната причина за провал в детско юношеския футбол в България за производство на качествени кадри са комплексите на повечето родители.
Родителите искат бързи успехи и резултати, да уточня обаче чисто цифрови. За тях цифрите са много по- важни. За истинския треньор обаче е важно израстването им, като качества.
И докато в големите градове нещата не зависят толкова от тях поради огромен избор, то в малките населени места са се „качили“ на главата на треньори и ръководство.
Именно тези родители трябва да си зададат въпроси от рода, какво постигнахте и най – вече как в живота. Какво ви е струвало? Колко пъти сте се проваляли, но още по важното е колко пъти сте се изправяли в борбата наречена живот?
Всеки бърз успех го считам за случаен или подпомогнат от друг. Всъщност пряк път към успеха няма. Трябва да си упорит и да се потрудиш, трябва да се образоваш, трябва да се отдадеш на това, което обичаш.
Независимо дали децата ще станат футболисти или не. Истината е, че малцина успяват.
Не само футбола а и всеки спорт би му изградил характер и качества по- лесно да се справя с трудностите в живота но в нашето „общество“ при, което всичко друго ни е „наред“ считат че разбират изключително много и от футбол.
Някои забравят,че спорта е здраве. И вместо да се радвате, че вашето дете има възможност за физическа активност го натоварвате с големи очаквания още в детска възраст.
Оставете децата да се забавляват. Оставете децата да създават приятелства. Те не са конкуренция на вашето. Оставете децата да придобият двигателна култура и правилни навици.
Трудно обяснимо за родителите, е че Детско юношеския футбол е съвсем различна материя от мъжкия. Родителите в огромното си болшинството не разбират същността на целия дългогодишен процес, но непрекъснато взимат отношение, като чели са фенове на мъжки отбори, но не от ранга на Унион Берлин или Норич а от ранга на Манчестър Юнайтед и Милан.
Всъщност родителите не осъзнават, че в основата е дисциплината и тя първо идва от тях още в първите 7 години на детето.
С подстрекателства и бунтове едва ли ще придобият дори елементарна дисциплина.
И след всички негативи държа да подчертая, че имаме страхотно талантливи деца.
Но вероятността да не бъдат адаптивни при преместване не само при различни треньори, но и населени места е огромна. Там където има конкуренция се опира не само до чисто спортно технически качества и ментални способности, а и до отношение. Абсолютно във всичките им познати форми от към съотборници до треньори и ръководство.
И ако не се промени отношението към целя процес и не се създаде една подкрепяща детето среда, каквато и методика да се прилага и наложи все тая относно крайния резултат. Защото накрая се опира до характер.
Трябва, да се създаде среда в която подкрепяйки ги децата преодоляват трудностите, да искат да са по- добри с всеки изминал ден. Да са в конкуренция със себе си.
Това ще им помогне да придобият най- важното качество – самомотивация. И това можем да постигнем само заедно: ръководство, треньори, родители, деца.“
