Интервю на Петър Маринков пред медията на ФК „Възраждане 2020“:
Представи се!
-Аз съм Петър Маринков, на 10 години съм, тренирам във ФК „Възраждане“, играя като халф или дясно крило.
Как се запали по футбола?
-Запалих се по футбола, когато отидох на първия си мач на Левски и тогава емоцията на стадиона много ми хареса. Един ден нашия съсед Ангел правеше тренировки до блока ни и баща ми реши, да ме заведе на една тренировка там. Треньорът каза, че имам талант, тогава баща ми ме записа, да тренирам в отбора.
Разкажи ни повече за кампа на Динамо Загреб, в който участва.
-Много съм щастлив на първо място, че премерих сили с едни от най-добрите деца в България за възрастта ми. Тренировките бяха двуразови, треньорите бяха много добри. От тях научих много неща не само за футбола, а и за живота.
Какво научи от треньорите в кампа?
-Научих, че всеки ден трябва, да си по-добър от предния. Всичко това се постига с постоянство, характер и дисциплина.
Кой е любимия ти футболист?
-Любимият ми футболист е Филип Кръстев.
В кой отбор мечтаеш, да играеш, когато станеш голям?
-Попринцип подкрепям Левски София, но бих предпочел, да играя някъде в чужбина.
Разкажи ни повече за Пепо извън терена, кой ти е любимия предмет, какво обичаш да правиш?
-Любимият ми предмет в училище е математиката, обичам да се виждам с приятели от отбора и от класа ми, обичам да излизам навън, обичам да играя видео игри и да чета понякога.
Кои са хората, които те подкрепя най-много и кой е най-значимия момент на терена досега?
-Човекът, който ме подкрепя най-много е баща ми, най-значимия ми момент досега е, когато бях на турнир в Петрич, треньора ме сложи на врата и минах целия противников отбор и вкарах.
Футболистът завършва с девиза си: „Губещите се оплакват, победителите тренират.“.
