Бившият футболист и национален селекционер на България U15, Любомир Божанков говори пред екипа на „Детски футбол“. Той разказа както за футболната си кариера така и за тази като треньор, поприще в което е и в момента. Божанков се отличава с подхода си към децата и това как бързо и лесно им предава информацията. Както сме писали вече в един текст за него.
Казаното от него пред нас ще разделим на няколко части в различни истории. Сега решихме да представим пред вас разказана от Любомир Божанков история за четиристранен турнир далеч от България в Русия. Той е бил наставник на набор 2003 в националния тим, с който се случва и тази история. След нея той изброява и имената на някои от играчите, които в момента играят професионален футбол в България и чужбина.
„В националния отбор имам една любима история от първия турнир в Русия. Там бяхме на един четиристранен турнир с домакините от Русия, нашите съседи от Сърбия, отбора на Израел и ние. Много силен турнир. В първия мач ние се изправихме срещу Русия, играхме силно според мен за възможностите си и за първото ни събиране и отстъпихме в края на мача с нелепа грешка и резултат 0:1, но в мача показахме прекрасни и лъхащи на футбол неща. След това седнахме с целия отбор да изгледаме Сърбия – Израел, видяхме как сърбите тотално доминириха и ние на следващия ден трябваше да се изправим срещу тях знаейки, че задачата е трудна. Сърбия взе победата с 5:3 и през цялото време налагаха стила си.
На следващия ден сме заедно всичките колеги, Марчо Давчев човек, който тогава беше треньор при набор 2002 в националния отбор, Витомир Вутов легендарен вратар и треньор в момента и както легендата на българския футбол Бончо Генчев, който беше водач на групата. Събрахме се заедно с целия отбор в съблекалнята преди мача. Интересното в историята е, че когато влезнах в съблекалнята да говоря чисто технически неща за игровия план на отбора за мача със Сърбия в нашата стая беше тишина, нямаше никакво настроение, може би заради първата среща с Русия и това, което видяхме в мача Сърбия – Израел. От другата съблекалня, която която е долепена до нашата се чуваше голям шум, музика, настроение, в другата крайност беше сръбския отбор, а поведението на нашия тим издаваше притеснение. Взех решение, че в този момент не трябва да наблягам на игровия план толкова много колкото на емоцията на моите играчи. Затова и аз помълчах и попитах дали чуват другата съблекалня колко е шумно и колко уверено звучи тима на Сърбия. Те разбира се ми потвърдиха, че и те чуват шума. И тук ги жегнах с моето откровение. Казах им, че там в техния отбор всички до един вярват, че ще играят в големи тимове на евро сцената (нищо изненадващо), а тези, които не успят казах аз ще дойдат в България и ще играят на вашето място. В този момент от техните очи пламнаха като буен огън. Толкова страст от тези думи, че едва ли не нещата не са както аз ги казвам и искат да го покажат моментално на стадиона. Показаха ми, че са готови за срещата със Сърбия.
Мачът се превърна във футболна битка между два съседни отбора. До първата част видяхме здрави влизания, един червен картон за Сърбия, българските момчета не се отказваха и в края на срещата те трябваше да догонват, защото сърбите поведоха, но тази енергия, която кипеше в целия тим не им даваше мира докато не изравняват резултата. Вече с човек по-малко сръбския отбор и гол преднина, така да се каже в герой се превърна Мартин Смоленски, който 5 или 10 минути преди края на мача изравни и радостта в техните очи бе огромна, защото показаха на себе си, не само на мен (разбира се), че разликата не е толкова голяма и те могат да се справят. Много се радвам, че реагираха по този начин на моите думи, които целяха точно това, а именно да изкарат най-доброто от тях.
Поуката за мен от всичко това и от тази история е, че всичко добро и лошо се случва първо в главата на всеки един футболист и когато имаш негативни мисли или страх от грешка това ще покажеш и на терена. Когато имаш увереност независимо, че можеш да сгрешиш, на момента ще си поправиш грешката и със самочувствие в повечето случаи нещата се получават. Така, че към младите играчи, подгответе се преди всеки един мач, като изиграете срещата в главата си и видите себе си в най-добрата си роля.
От този национален отбор са излезнали за мъжкия футбол доста играчи: Валентин Николов (Локомотив София, над 100 мача за отбора), Мартин Смоленски (Ботев Враца), Димо Кръстев след много успешен период във Фиорентина още търси своето място в италианския футбол, Мартин Хайдаров (Локомотив Пловдив), Мартин Стойчев (ЦСКА), Иван Андонов (Левски), още Даниел Начел (Спартак Варна), Християн Стоянов (Славия), Мартин Сораков (Славия) сега е в Монтана, Марк-Емилио Папазов (ЦСКА), може би пропускам някой, за което се извинявам, но смятам, че в този набор имаше добри футболисти и трябва време да се развията по най-добрия начин.“
Любомир Божанков в момента живее и работи в Ботевград, работи в Академия „Козаро“ и опитва да накара все повече деца от този красив град да се влюбят във футбола. От скоро бившия играч развива и нов проект, а именно индивидуални тренировки, прави го от няколко месеца с успех. Това, което го е провокирало да направи тази стъпка е след „Кампиония“ тази година интереса, който е имало от страна на играчите и родителите. Този проект е озаглавен „Божанков спорт“.