Иван Бандаловски говори пред „Код спорт“ за трансфера си в ЦСКА:
„Тогава въобще не исках да играя в България, но пак мениджъри – „Ще намерим отбор в чужбина“, „Няма да намерим“. Имах разговори с Левски още юни месец, с Гонзо се срещах два пъти.
Не че не исках да се върна в Левски в този момент, просто не исках да играя в България. Това беше проблемът. Гонзо беше треньор тогава и мисля, че на мое място взе Дъстли Мюлдер.
След това до септември нямам отбор. Лъжат ме: „Ще те продадем наляво-надясно“, а аз съм без отбор. И една вечер ми звъни Чавдар Цветков:
– Къде си, бе?
– Тук, в София.
– Ела до едно заведение.
Отивам и там, Митко Борисов и Иво Иванов. „Титаните“.
Питат ме:
– Искаш ли да играеш в ЦСКА?
Аз викам – трябва да помисля. А нямах избор вече, но все пак съм професионалист. Фенщината е ОК, но ЦСКА си е ЦСКА. Казах им да се видим на следващия ден в офиса.
Споменаха и една по-голяма заплата. Нямаш избор – ЦСКА те иска, нямаш друго на масата.
Правил съм много глупости, такава глупост като да откажа на ЦСКА не мога да направя.
В офиса Митко каза: „Ще идваш при нас. Трябва да смениш Минев, не сме доволни от него.“
Отидох в ЦСКА в трагично състояние – бях със 7-8 килограма отгоре.
Имаше един северномакедонец треньор (бел. ред. – Гьоре Йовановски), но не се задържа. Първите три месеца свалях килограми. Дебютирах срещу Локомотив Пловдив – бихме 1:0.
После дойде подготовката и Милен Радуканов стана треньор. Тогава ЦСКА играеше в групите на евротурнирите, бихме Аустрия Виена. Каквото и да говореха за собствениците, доведоха добри футболисти. Дойде подготовката, Радуканов ми промени мисленето.
Каза ми: „Виж, ти имаш много качества, но ако не започнеш да се храниш и тренираш правилно, реши дали ще лашкаш в отбори по „А“ и „Б“ група или ще играеш голям футбол.“
Все едно пипна нещо в мен. Свалих до 77 кг, толкова съм бил преди това на 16 г. Направих супер подготовка. Тренирах по два пъти на ден, ядях по една салата – куче, стисках зъби. Поне винаги съм имал характер.
Преди мача на „Герена“ не се знаеше дали ще играя аз или Минев. Но се чувствах отлично и Радуканов ми даде шанс. Бихме с 3:1 и направих много силен мач. Оттам тръгна всичко – започнах да играя добре, направих 3-4 силни мача, Лотар Матеус ме извика в националния отбор. Там се обърна кариерата ми. Три години бях в ЦСКА – спечелихме Купа и Суперкупа, изпуснахме титла в последния мач. Общо взето ЦСКА ми беше сред най-силните периоди в кариерата.
Феновете в началото не ме приемаха – викаха „говедо“, „какво прави тук това говедо в ЦСКА“. Но като започнах да играя добре, няма как да не те приемат.
Аз винаги съм играл със сърце и това се е оценявало. Дори да съм бил 85-86 кг., ще скъсам мускул, коляното ще ми отиде, но гледам да правя каквото мога до 100%. С времето ме приеха и до днес мисля, че се обичаме взаимно. После станах капитан.
Взех лентата, защото наказаха Янчев и още няколко играчи за допинг – него, Румбата Трифонов и Коце Стоянов. Президентът директно реши: „Ти ще си капитан.“ Мислеха дали да е Галчев или аз.
Така станах капитан заради скандала с допинга.
Всички пиехме едни добавки, но те изгоряха на допинг тест. Просто жертви. Някакво вещество, което е забранено два месеца преди това. Не че ще летиш от това нещо, но просто си е допинг, разказа Иван Бандаловски.
