Въпрос от интервю на Ивайло Димитров „Топспорт“ към Николай Димитров – Хичо:
-Идва така да кажем визитната ти картичка. Твоя пробен период в Арсенал. Според теб сега като си по-узрял това помогна ли ти или по-скоро ти попречи?
-Гледайки го назад, връщайки се към този момент мисля, че този момент повече ми попречи от колкото да ми помогна. Бях много щастлив от това нещо, бях в еуфория, не си давах сметка, че очакванията към мен ще се покачат. Това, което се случи е, че изкарах една седмица тренировки с първия отбор и техния главен скаут, когато си тръгвахме ми каза: „Не можем да те вземем сега, защото ти трябва жълта карта (работна виза), трябва да направиш 75% от мачовете на първия национален отбор и тогава ще те вземем. Единият вариант е да те вземем сега и да те дадем под наем, другия вариант, който според нас е по-добрия е да се върнеш там, където си обичан в Левски, да изкараш още един сезон там, да си направиш мачовете за националния отбор и след година да се върнем пак на масата за преговори.“. Аз отговорих, че съм окей и искам да се върна в отбора си, там си ми харесва, още повече знам, че Арсенал ще ме следи, те идваха на няколко мача, обаждаха ми се, да ми кажат. Един от мачовете беше с Литекс на „Герена“. Прибрах се и отидохме на подготовка в Израел. Тогава дойде техния главен скаут (Стив Бенет) да гледа приятелския мач с Динамо Киев. Смея да твърдя, че изиграх мача на добро ниво. Не се стигна до този трансфер, но тук ключовото не е кой какво е казал, а какво се случи в моята глава. Давам си сметка, че не съм имал правилните хора до себе си, не говоря за треньорите, говоря за може би агент, може би някой от моето обкръжение, който е бил в такава ситуация, за да ми каже: „Ти отиде, пошумя се около тебе, но сега е момента да играеш това, което умееш.“. Аз всъщност си мислех, че като съм стигнал до това нещо се ще се намери някой, който да ме купи. Вече исках трансфер, въпреки, че ми харесваше да играя в Левски. Казах си щом съм стигнал до тук все ще ме купи някой от средна Европа, ще направя така мечтания трансфер, ще продължа развитието си. Както всички видяхме това нещо не се случи, определено мога да каже, че го отдавам на младостта си и на това, че съветниците около мен или отсъствието на такива всъщност ми попречи да се възползвам от тази ситуация по най-добрия начин.
Мога да кажа нещо интересно от пробите. Първия ден тренировката ни бе на „Емирейтс“, имаше ден на феновете и се бяха събрали 5-6 000 фена. Имахме двустранна игра и аз още с първото си докосване вкарах гол. След тренировката говорих с Венгер, после разбрах, че това му е практика и той интервюира младите футболисти. Сещам се, че въпросите му бяха провокативни: „Защо мислиш, че заслужаваш да си тук? Кои ти са силните качества? Кои са ти слабите качества?“. Английският ми не беше на нивото, което е сега, но отговарях някак си. Имах и човек с мен. Най-интересното е, че направих фитнес тест там. Едно от нещата, които трябваше да мина, нали те не бяха нещо нестандартно: разни ускорения, лицеви опори и т.н, да те видят в какво състояние си. Имаше бягане на пътека, която е с лек наклон. Кондиционният наствник ми каза: „Трябва да избягаш 12 минути, ако искаш да играеш Висша лига.“. Сещам се, че имаше още един аржентинец от школата, той след мен щеше да мине теста. Започвам аз да бягам, то темпото се увеличава постоянно, на всяка минута и половина, така се увеличава и наклона. Имаш лимитиран достъп до кислород. Бягам, бягам, 6-7 минута и имам чувството, че вече ще излетя, обаче си казвам, че ми трябват 12 минути, държа се с две ръце и бягам. Този момент, в който каза: „12 минути“, имаше едни въжета, добре, че бяха те, аз се пуснах и успокоих. Тогава той ми каза: „Слушай синко, ти избяга 12 минути, само още двама играчи от отбора го бягат като тебе, вика за Висшата лига обикновено са 8, но ти казах 12, защото, ако ти бях казал 8, на 7 и половина щеше да започнеш да се отказваш. Вика исках да видя ментално колко искаш да си тук и вика това го правим с всички.“. Това е нещо интересно.
Най-приказлив беше Колу Туре, той мисля, че беше и капитан. Той беше човека, който най-често си говореше с мен и се опитваше да ме внедри в обставновката, викаше ми Димитрий, не знам по какво причина, но говорих си с него най-много. Спомням си, че Адебайор и Бентнер се караха постоянно, дори бяха готови да стигнат до саморазправа на един от квадратите, аз бях в техния квдарт и можеш да си представиш как звезди се карат за нещо незначително. Имах игра и с втория отбор, смея да твърдя, че се представих добре.“
