Профилът на „FootballStorycast“ ни потопи в историята на Радостин Александров, който към момента е треньор на словенския Табор Сезана, с който прави и прекрасни резултати. В този тим той е взел четирима българи, които съшо се представят отлично. Към момента Радо и отбора му са на трета позиция на точка от върха във Втора лига на Словения. Българсктие играчи, които играят за него са Никола Нейчев, Станислав Петков, Красимир Тодоров и дясното крило на Черно море – Николай Златев. В първата част на това интервю треньора разказва за своята кариера като футболист, която минава през Костинброд, школата на София 201, ЦСКА и тима на Славия, за да стигне до проби в Нортхямптън. Моментът, в който той избира да спре с футбола и да продължи да учи за треньор, защото не му се играе в „Трета лига“.
Цялата история на Радостин Александров разказана от „FootballStorycast“:
„Бил съм вратар. Още от 4-5 годишен съм по терените в Костинброд, започнах като вратар, харесваше ми да се хвърлям. Очевидно нямаше как да предвидя колко ще посрастна на ръст, все пак мисля, че бях професионално насочен, без значение колко съм висок винаги бях отдаден. Отидох да играя в София в Локомотив 101, школа, която мисля, че към момента не съществува, сега има спортна паралелка, но през 2004-05-та година имаше школа и тя беше една от добрите в София. Там започнах да играя срещу отбори като Левски, ЦСКА, Славия, от там направих два добри мача с ЦСКА и ме поканиха на проби там. Хванах окото на треньорите им. Не мисля, че бях най-добрия вратар, просто бях много отдаден и работих. Сезон и половина изкарах в ЦСКА, това е на 15-16 годишна възраст. Последва трансфер в Славия, те имаха по-добра база на времето, а и в ЦСКА виждах, че няма да разчитат на мен. Имаше период, в който бях добре, ходих тренирах с по-големия набор, тренирахме на „Маракана“ на 4-ти километър, но когато си в ЦСКА не те интересува каква е настилката отдолу, даваш всичко от себе си, така беше с всички момчета тогава. Мисля, че периода ми беше успешен. Не се изложих, но не бях и толкова добър, за да съм национален състезател. Иво Ивасилев беше тогава вратар в ЦСКА, Божидар Стойчев също и двамата бяха къде, къде над мен като качества. Преминах в Славия, представях се прилично. Дойде едно предложение да отида на проби в Нортхямптън, във връзка с една Академия, в която след това работих. Тогава за първи път може би… (не си продължава мисълта), защото като си юноща на ЦСКА си мислиш, че това е най-високото възможно ниво и отидох една седмица там, мисля, че това ми беше първия сблъсък с действителността. Виждайки терените, работния процес, всичко останало, беше несравнимо. Отново ти казвам в ЦСКА никога не е стояло въпроса каква ни е съблекалнята или какъв е терена, емблемата казва достатъчно каква отговорност имаш и какво трябва да правиш. Но отивайки в Нортхямптън, нали не отиваш в Челси или пък Манчестър Сити, отивайки там, те тогава бяха в „Първа лига“ (трета дивизия) виждайки какъв е интезитета и професионализма просто ме връхлетя от всякъде. След една седмица проби там водих честен разговор с треньорите, направиха ми оценка на всички мои качества, повечето оценки бяха добри, но те си ми го казаха тогава реално, че 1,74 м за играч на тази позиция не е ръст, който може да те изкара до високо ниво. Тогава тренирах с втория им вратар, румънец, който беше и национал U21, висок 1,94 м. Дадох си сметка, че няма как да се случат нещата. Прибирайки се в България трябваше да взема решение дали да продължа да ритам някъде по „Трета лига“ или нещо подобно или да видя реално как седят нещата. Винаги стандарта ми за себе си е бил висок и си казах, че кариера в „Трета лига“ на България няма да гоня. Реших, че щом няма да мога да бъда футболист на високо ниво, искам да съм треньор.“
