Наставникът на Арес Академия публикува нов текст, с който коментира мача между отбора си и ЦСКА на турнира Купа „София“. Публикуваме без редакторска намеса:
„Минаха 4 дни от случилото се. Четири тежки дни за деца, родители и техните семейства.
Преди 8 години създадох нещо с което исках да покажа, че една малка бутикова школа може да работи без спонсори. 60% от таксите бяха за наем на терени. 20% за пособия и 20% за треньори. Малките школи са таксаджии. Ами няма такова нещо. Всеки който иска да помисли и направи сметка може да го разбере , ако иска разбира се. Да покажа, че една малка академия може да изкарва футболисти. През годините селектираха изключително много деца, което означава, че работим. На всеки 6 месеца реновираме всичко. Нови неща. Новостите в съвременния футбол до толкова, колкото можем да си позволим. От 6 годишен се занимавам с футбол. Цял живот и до ден днешен. Моята страст. Моята любов. Моят живот. Днес вече ми се повръща. От лошотията на футбола, хората и лицемерието . Най-небладорната професия.
Учител и треньор, това е мисия. Да бъдеш в помощ на родителите. Децата да станат на първо място хора в живота. Ходя по училища заради дисциплина. Звъня на класни да видя как се справят. Спирам ги от училище да оправят оценки. Да съм част от живота им. Смятате, че като се махна от футбола ще е в плюс ли. Бъркате. Та нали всеки треньор краде от другия. Това е смисъла да се усъвършенстваш, като има комуникация и конкуренция да вървиш напред и нагоре. Когато мой колега преди 8 месеца беше в ситуация и той. Аз бях първия във фейсбук, който го подкрепи. Защото така е редно. Та ние не можем един без друг. Може ли да се случат тези неща и от футболната общественост да няма подкрепа. Нали сега съм аз. Утре сте вие. Може ли да звъните на децата ми, да ги селектирате докато са тъжни, ревящи, разстроени. Имате ли достойнство някакво. Това е ваш избор. Разбирам. Но не е правилен. Кой треньор не е реагирал като мен , та даже и по-зле. Кой е този. Темпераментен и емоционален съм. Даже на моменти и абсурден. Това е самия факт. Но няма момент в който , когато се прибери да не си направя равносметка на поведението. Аз съм излизал лично пред отборите ми да се извинявам за поведението ми. Извинявал съм се на колеги и съдии независимо как свърши срещата . Защото всичко след последния съдийски сигнал приключва до там . Извинявал съм се, че не съм бил прав. Футбола е страст. Футбола е лудост. Там човек изключва своето аз и се прехвърля в друг живот. От 365 дни, аз работя 364. Всеки божи ден. Пролет, лято , есен и зима. Аз съм там. На терена с моите момчета и момичета. Аз извън терена не съм такъв и всички го знаят, които ме познават. Много от Вас казват, аниматор, комплексар. Гледа купите и медалите. Да вметна нещо на тези хора. Прави сте. Сигурно имам комплекси. А вие нямате ли. Аниматор съм. Може и да съм такъв. Треньора трябва да влиза и в детски роли, когато се занимава с деца. За купите и медалите. Те никога не са ми били водещи. Моите купи и медали ги спечелих , когато се родих и ми дадоха живот моите родители и това, че са ме възпитали. Сигурно на терена не си личи. Нормално е . Това е най-интелигентния спорт , но има просташки изяви. Винаги уча децата си да играят правилен и грамотен футбол. Винаги ги уча да играят за победа. Разбира се. Та нали трябва да станат и победили в живота. Разбира се, че не е на всяка цена. Но те трябва да се научат да се борят, защото ако не се борят излизат на улицата с всички останали. Вместо да са различни. Аз съм човек, който иска да изгражда играчи. Отборите му да играят футбол. Нищо друго. Да съм в полза на футболното общество. Защо не бях чут. Защо не искаха среща. Не знам. Ще се разбере рано или късно. Аз съм виновен. Ще си изтърпя наказанието. Защо обаче го отнасят децата. Мразете ме мен. Няма проблем. А децата. Те с какво са виновни. Повръща ми се. Гаден народ. Завистлив. Затова ще ни се смеят навсякъде. Мога да пиша много, но е напълно безмислено.
П.С.
Извинявам се на всички семейства.
Извинявам се на футболната общественост.
Извинявам се на семейството ми.
Извинявам се на колегите ми.
Извинявам се на моите деца.
Обичам Ви.
Ще се боря за Вас !“
