Димитър Бербатов говори пред “бТВ” за непобедимия Байер на Чаби Алонсо и спомените от загубения финал в Шампионската лига през 2002 г.
Голмайстор №1 в историята на националния отбор се върна към престоя си при „аспирините“, с чийто екип отбеляза 91 попадения в 202 мача между 2001 и 2006 г. Сподели, че отишъл в Леверкузен като момче, а си тръгнал като мъж.
Според Бербатов настоящият Байер показва дългия път, извървян от клуба в последните повече от две десетилетия. Той се надява, че утре – срещу Аталанта във финала на Лига Европа (21:00 ч. по “бТВ Екшън), съдбата ще върне отнетото на бившия му отбор.
„Аспирините“, водени от Чаби Алонсо, са сензацията на сезона. Станаха шампиони на Германия, спирайки 10-годишната доминация на Байерн Мюнхен, устремени са към триумф в Лига Европа, а 3 дни след това се изправят срещу втородивизионния Кайзерслаутерн във финала за Купата на страната. Намират се и в рекордна за Стария континент серия от 51 двубоя без загуба.
„И на всички, свързани с Леверкузен, дори не им е минавало през мисълта, че могат да направят нещото, което в момента им се случва и толкова мачове да са непобедени и то в днешния футбол – в модерния футбол. Това още повече показва пътя, който е извървял Леверкузен – преди, по мое време и сега. Винаги с надграждане, винаги с млади играчи или винаги с играчи, които не са толкова познати на широката общественост.“, коментира Бербатов.
„Точно в тази ситуация, явно изненадите не спират. Дано не спрат и на финалите и дано съдбата да върне онова, което отне преди години, когато и аз бях в отбора. И да направят требъл.
„Когато отидох в Леверкузен отидох като момче, тръгнах си като мъж, защото аз, когато отидох в Германия, идвайки от Балканите и мислейки си, че знам всичко, оказа се, че не знам нищо. Това беше най-правилното място, на което можех да отида в този етап от кариерата си. И се радвам, когато видя млади момчета, които отиват в Леверкузен – знам как се грижат за тях, какво полагат за тях, а в градчето Леверкузен, винаги е имало хора, които ги е било грижа за клуба.“
„Виждам Леверкузен много променен от времената, в които бяха далеч по-стеснителни на терена. Сега играят със самочувствие, вярват, че могат и това вече е работа на треньора, който прави чудеса. Всеки иска да е иноватор, да направи нещо различно, да изненада. Затова ми е много приятно като виждам бивши футболисти, на които им се дава да работят, въпреки, че нямат такъв опит.“
„Има треньори, в които има нещо различно, за да се задържат толкова дълго на сцената. Оставам настрана под ръководството на кои треньори е играл Алонсо, явно и това му е помогнало, но самият той има собствена философия, взимайки тук-там и прилагайки го. Но най-важното – попаднал е в точното време, на точното място и му се е гласувало доверие.“
„Стискам палци приказката да завърши както трябва. Досега всичко върви чудесно. Направих си труда онзи ден – 17 пъти Леверкузен вкарва след 90 минута. Това не е случайност, това показва увереност. Това означава, че се работи ментално и когато наближава краят на мача и изоставаш, ти си изнервен, а те играят по такъв начин, че знаят, че ще вкарат гол – ей това е готиното.“
„Аталанта ще си казват „Ние ще сме тези, които ще счупят рекорда“ и това ще ги мотивира още повече. Леверкузен, разбира се, са мотивирани да спечелят, да продължат тази серия на непобедимост, но има един много тънък момент – наближавайки финала, това, което се случи, когато бях аз – ще си прокрадва лекичко път там около общността, но голямата разлика е, че те вече станаха шампиони. Ще има обаче и едно нещо, което ще ги боде – ако стане пак така. Но те играят точно по обратния начин, не го мислят явно. Наслаждават се и с тази наслада – печелят мачовете.“
Байер стигна до европейски финал и през 2002 г. Тогава, с Бербатов в състава, германският гранд отстъпи с 1:2 на Реал Мадрид. Българинът влезе като резерва в 39′, но миг на гениалност от великия Зинедин Зидан прати трофея при кралския клуб.
„Въпреки, че завършихме не както искахме, мисля, че играхме като равен с равен с Реал Мадрид. И както се шегувахме това е вечерта, в която направихме Икер Касияс – вратар. Толкова много ситуации избива с крака и други ситуации имахме с моите съотборници и си мисля, че дори заслужавахме да спечелим, нооооо имаха един Зидан, който направи разликата с феноменалния гол.“
„Иначе аз бях напрегнат, треньорът ми казва – „Отивай и загрявай!“, това означава, че на 99% ще влизам още първото полувреме. Но още стъпвайки на терена, се опитваш да дадеш най-доброто от себе си и да забравиш, че това е Реал Мадрид. Тогава всичките тези футболисти ми се струваха като планини, но героят, който излезе тогава – ето го, Икер Касияс, който правеше чудеса. Това беше разликата в този мач, но бяхме много горди наистина.“
„Трудно беше в дните след това, защото хем си горд, заслужил и завоювал уважението на всички. Отстранихме толкова много отбори по пътя преди да загубим от Реал Мадрид. И накрая – хем си дал толкова много от себе си, хем си разочарован, защото тогава с Леверкузен рядко се стигаше до финал в ШЛ. Опитваш се да го преживееш и да се успокоиш с това, че си дал всичко от себе си на терена, но просто другият е бил по-добър.“
„Помня награждаването. Тук всеки играч, който минаваше покрай купата, изпитваше тъга и разочарование, разбира се, примесена с гордост от факта, че дадохме всичко от себе си, но въпреки това не спечелихме трофея, който искахме и никой не ни слагаше в сметките в началото на тази кампания. Всеки, подминавайки трофея, си е казвал най-вероятно „Ще се срещнем отново“. Поне аз си го казвах – някой ден. Аз бях на 20-21 години. Но пак се връщам в онази вечер – бяхме добри, но явно Реал Мадрид бяха по-добри.“
„Независимо какво направят оттук нататък до края, в Байер заслужиха уважението на целия свят. И дори тези прякори вече не са удачни, защото Леверкузен е клубът, който показва как трябва да се работи. То не е плод на случайност, плод на много работа е. Едното стъпало е изкачено – станаха шампиони. Остават две и съм сигурен, че в клуба има хора, които са били и по мое време, и сега си казват „Ето – първата стъпка е направена. Реванширахме се!“ Но мисля, че Чаби Алонсо много добре знае каква прави, запознат е с историята и ще стигне до този требъл.“
„Може би има хора в Леверкузен, фенове, които не знаят какво се е случило през 2002 г., но за самия Леверкузен, за града е наистина мечта, празник, реванш, но всичко предразполага, ако се трудиш – да стигнеш до нужния успех. Познавайки ги, станаха шампиони, но не се отпускат, защото имат още две стъпала. Вече каквото и да се случи, те остават в историята – отборът и треньорът.“
„Вярвам в требъла. Защото ето, мачът с Рома, гледам като всеки фен и си викам „Това е моментът, в който ще загубят“. Обаче, докато ги гледам, си казвам „Те така играят, че все едно водят с 2:0″. Това означава, че имат нужното съмочувствие, менталната подготовка, правили са го и преди, и си личи, че тези момчета, колкото и да са млади, са готови, което ти дава увереност, че може да постигнат требъл.“
„Ти като отбор правиш някакви чудеса и следващия сезон всички ще очакват да защитиш короната на шампион и да показваш същите игри. Това е част от футбола, дори на индивидуално ниво. Ако не играеш по същия начин и започват приказките, затова ти трябва да си устойчив. С оставането на Алонсо, който вече го обяви, което е супер, ще се опитат да надградят, ще играят ШЛ. Ще се опитат да защитят реномето си от този сезон, ще бъде трудно и предизвикателство. Но това, което направиха, никога няма да бъде изтрито.“
„Не съм добър в прогнозите. Като фен на Леверкузен, знам какво е да играеш на финал. Всичко може да се случи, ти може 100 мача да не си загубил и финала да го загубиш – тоест всичко се прави в името на победата на финала. Защото се помни победителят. Казвам го от личен опит. Затова един гол да е, да излязат победители. Не мисля, че ще има някакво подценяване. То просто си личи от начина, по който играят – че въпреки рекорда, който постигнаха, продължават да играят с нужното уважение. Забавляват се, без да се правят на нещо повече от това, което са. С уважение, с което печелят още повече от симпатиите на всички.“
„От това, което виждах отстрани, когато играехме заедно – Алонсо е много интелигентен футболист. Не го познавам много в личен план, но много ми харесва как води мачовете, тъй като, ако аз съм треньор, ще правя същото. Той много добре контролира емоциите си, поведението си. Това е, че на моменти иска да остане в сянка и да даде сцената на момчетата, за да получат своите аплодисменти. Той е имал късмета да работи с много добри треньори, взел е нещо от тях, направил си го е своя философия и в момента успява.“, каза още Бербатов.
