Футболистът на Вердер Бремен – Стефан Смъркалев даде интервю пред медийните канали на Ботев Пловдив. Именно от там той осъществи трансфер в Германия. Той говори за новия си клуб и първите му стъпки на терена за Вердер, както и за живота, който има там.
-Стефане първо да ни разкажеш как се стигна до твоя трансфер във Вердер? Изобщо как достигна до тази възможност за теб?
Всичко се случи много бързо. Играхме с U18 1/2 финал за Купата срещу ЦСКА. При което са ме гледали от Германия, аз това го разбрах впоследствие. Казаха ми, че са ме харесали и че съм се представил добре. Изпратиха покана до клуба за пробен период. Бях една седмица в Бремен. След това получих отговор, че задействат нещата и че искат да ме привлекат. Изпратиха и оферта до Ботев Пловдив. Така започнаха преговорите между клубовете.
-Там си от лятото, в края на юни подписа с Вердер Бремен. Какви са ти впечатленията до този момент? Все пак изкара няколко месеца там.
Всичко е на по-високо ниво бази, обстановка, атмосфера. Все пак това е клуб в Първа Бундеслига и е нормално за стандарите в Германия. Мисля, че това е идеалното място за мен да се развивам.
-Ти как успя да се адаптираш? Не към футбола, а юноша на 17 години да отиде в друга държава да живее? Клуба помогна ли ти?
Да в началото ми помогнаха, както да се адаптирам по-добре, така и да се чувствам по-добре. Имаше хора, които ме разведоха из базата и из града, за да ми покажат как седят нещата. Като цяло мисля, че получих топло посрещане. Добре впечатление ми направи това нещо. Казват, че в Германия хората са доста студени, аз не мисля така, поне за момента. За 2-3 седмици ме приеха като част от отбора.
-Звучиш удовлетворен, минали са само няколко месеца, но изглежда ли това като правилния ход в твоята кариера за бъдещо развитие?
Мисля, че да, засега нещата изглеждат добре. Мисля, че съм по-добър от както съм преминал във Вердер, все пак това е най-важното нещо, нали да се подобрявам футболно. Това е правилното място за мен, така мисля.
-Как стои въпроса с училището, може би това е една от причините поради които си се върнал в България за кратко?
С училището нещата стоят така, че се прибирам през около месец и половина, за изпити по всички предмети. Трябва да взема изпитите, за да премина в следващия клас. Отделям време освен за футбола в Германия и да се подготвям, имам уроци, мисля, че нещата вървят добре.
-Ще те върна на темата Ботев Пловдив? Преминал си през школата, втория отбор, първия отбор макар и за кратко време. Можеш ли да кажеш, че това е сбъдната мечта?
Определено е сбъдната мечта, нещата се случиха бързо. Бях в Академията, на 15 години тренирах с първия отбор, първоначално по-малко, около 2-3 пъти седмично с първия тим, през останалото време с Академията. След това станах част от първия отбор, беше трудно, мъжки футбол всичко се случва по-бързо и на по-високо ниво. Бях приет от отбора.
-Връщам те към годините ти в Ботев, кои мачове завинаги ще останат в съзнанието ти?
Остават три момента в съзнанието ми. Първо откриването на стадиона, като дете, което е израстнало в школата на Ботев с „жълто-черната“ идея за мен това е като мечта, като фен на стадиона да го изпитам и като футболист. Това е един от моментите, които няма да забравя. Още на загрявката феновете ни чакаха пред автобуса, бяха навсякъде около нас, спомням си всичко от този ден. Вторият момент е моя дебют срещу Арда Кърджали, представих се прилично, едни от първите ми стъпки в мъжкия футбол. Дебют за любимия ми клуб на любимия ми стадион пред любимите ми фенове. Друг момент е спечелването на Купата, трудихме се целия сезон, това беше цел номер едно. Бях на стадиона през 2017-та година, когато пак играхме срещу Лудогорец. Имаше едно чувство, което исках да изпитам и като футболист и ето, че след време това се случи. От трибуните до терена, вдигнах купата, взех медал, нямах пряко участие в спечелването, но бях част от отбора. Всички се трудихме, труда ни беше възнаграден с това отличие за клуба.
-Огромна чест е да браниш емблемата на Ботев Пловдив. Вярвам, че ще споделиш това мнение?
Да играеш за Ботев Пловдив е нещо невероятно. За мен това е най-великия клуб в България. Този отбор е в сърцето ми. Фланелката на Ботев Пловдив трябва да се носи с чест и достойнство.
-Успяваш ли сега да следиш отбора? Поддържаш ли връзка със съотборници?
Да, успявам, от както съм в Германия не съм изпуснал мач на Ботев Пловдив, гледам. Пиша си с много играчи от клуба. Смятам, че с много хора запазих приятелски отношения, така и трябва.
-Можем да кажем, че Ботев е твой дом и някой ден би се завърнал с удоволствие тук?
Да, Ботев винаги ще бъде моя дом. Свързавам Пловдив с Ботев, не само, че само това е моя град и че тук съм прекарал всичките си години. Ботев е мой дом, този стадион, базата, все пак аз съм прекарал 10 години в Коматево на базата, мога да кажа, че базата беше мой втори дом, 6-7 часа на ден бяхме на тренировки, един ден с удоволствие бих се завърнал.