От Фесбук страницата „FootballStoryCast“:
„Казвам се Алесандро и тази история, която ще ви разкажа, е безкрайно тъжна.
Няколко години, около десетина съм треньор на младежки отбори.
Не се интересувам от това да се изкачвам по-високо. Искам да помогна на децата да израснат от самото начало. Страстта ми обаче, която е много силна, беше подложена на изпитание през последните 3 години.
Знаете ли защо?
Защото с родители на трибуните вече не може да се играе футбол!
Струва ли ви се нормално да чуете 40-50-годишни хора да казват:
„Това дете е посредствено, защо се опитва да играе.“.
„Треньорът нищо не разбира, не обяснява добре тактиката на момчетата“.
Става дума за играчи между 10 и 12 години.
Играчи, които трябва да учат, но преди всичко да се забавляват.
И как да ги забавлявате, когато са под такова влияние у дома?
Как да обясните на 12-годишно дете да не слуша тези, които говорят отвън?
Трудно е.
Така се губи най-красивата и невинна част от този спорт.“