Написано от Адриан Присекару:
„Аз съм треньорът. Много пъти съм сменял уикендите със семейството си за тренировки и мачове от шампионата. Липсват ми вечерите и излизането с приятели, защото се събуждам рано за тренировка. Панталоните и ризите са заменени с къси панталонки, тениски, анцузи и маратонки.
Не съжалявам за нищо, от което трябваше да се откажа, за да изпитам удоволствието да видя как футболистите ми напредват, преодоляват трудности и страхове, преодоляват загубите и се борят заедно за победа. Гордея се с успеха им в спорта и живота. Някои от тях са благодарни, други забравиха, къде са научили и никога не казаха чао. Дори родителите или роднините на спортистите, които подкрепих по много начини ме забравиха по-късно.
Ние, треньорите, играем ролята на баща, майка, психолози, икономисти, администратори, физиотерапевти, лекари, шофьори и други. И ние наставниците сме щастливи да го правим, защото нашият начин на живот е да видим успеха в този красив спорт.
Винаги ще има неблагодарност, ще има колеги експлоататори и предатели, ще има такива, които ще се стремят да очернят работата ни, но нито това, нито студът, нито жегата, нито дъжда ще ме накарат да се откажа.
И знам, че истинските ми приятели ме разбират.
Спортът не е хоби.
Това е начина на живот, който избрах и обичам.
Професионалният път ме доведе до преодоляване на нови предизвикателства в спорта.
Искам да изкажа уважението и подкрепата си към всички мои колеги-съмишленици.“
