От Официалният Фейсбук профил на „Мама Нинджа“:
„Трета поредна година Алекс не празнува с нас имен ден, защото е на футболен турнир.
Футболът става все по-голяма част от живота му, но също и от нашия живот. Променя семейни почивки, ежедневни графици, режими на хранене, учене и сън, всичко се съобразява с футбола и тренировките на Алекс.
Родителите на малки спортисти знаят какво имам предвид.
Всичко това в началото доста ме дразнеше, а и досега има моменти, в които си казвам – защо си причинявам всичко това, като аз дори не обичам футбол.
А после си отговарям сама:
Е, да, но той го обича.
Не знам дали Алекс ще сбъдне футболните си мечти, не знам дали изобщо това ще му е мечта след някоя година. Децата растат и мечтите им понякога се променят. Но като виждам тази целеустременост и енергия, които влага във футбола, тази дисциплина, на която го учи спортът, този характер, който оформя, си давам сметка защо спортистите толкова успяват във всякакви други области, защо университетите в чужбина раздават толкова спортни стипендии и защо в повечето държави толкова много се инвестира в спорта за деца и младежи. (Ще ми се и у нас да беше така, но то е друга тема).
Но да се върна на името. Когато беше малък, Алекс си мислеше, че се казва “ах ти”, защото вечно твореше беля след беля и всички крещяхме след него “ах тииии!”. Сега на терена чувам “Браво, Алекс”. “Давай, Александре”. “Браво бе, Пеев”. И в сърцето си знам, че името му все повече ще се чува и то с добро. Защото е чудно име, име за хора с дух, сила и доблест.
Честит имен ден и на вашите Александровци и Александри!
Да са ни живи и здрави и да следват пътя си, а ние да ги подкрепяме и да се гордеем с тях!“
