От Фейсбук страницата на „Гората.бг“ – кауза, която е засадила 3 млн. дървета:
„Тъмна вечер, група български деца, които пътуват за детски лагер, организиран от „Гората.бг“, закъсват малко след Плевен, близо до с. Телиш.
Двете учителки и децата са изморени, притеснени, не знаят какво да направят. Минават много коли, но никой не спира.
Докато не минават Петя и Момчил – те уж са обикновени хора, но са много повече – те са човеци, които не само спират, предлагат помощ, помагат на шофьорите за буса, а и прибират всички десетки деца в дома си. В собствената си къща, в с. Телиш.
И не само ги прибират, ами и вадят храна, напитки, плодове, създават им прекрасно настроение и усмивки, условия, в които децата да дочакат няколко часа колите, които организирахме от София, за да ги приберем.
Дори, когато едната кола закъсняваше с пристигането от София – Петя и Момчил качиха няколко деца в собствената си кола и караха още десетки километри, за да могат по-бързо децата да стигнат до „Прегръдки от България“, където ги чакаха топла вечеря и меки легла.
Тази история може и да Ви се вижда, че е нормална, но казвам Ви – не е. Пак ще го кажа, стотици коли сигурно са минали, докато не спряха Петя и Момчил. И знаете ли – тези деца са български, но от Молдова, те са бесарабски българчета, а знаете ли как те самите, как учителките им със сълзи разказваха за тези хора и тази история.
Как това било чудо, какви добри били Хората в България, как това било най-хубавото нещо, което им се случило, с детайлите с пуканките, с гроздето, с колите, които дошли, какъв урок по доброта, по човещина и то там където им е най-скъпо и най-мило в сърцата, в прародината им (както те я наричат) България.
И си мисля, колко по-прекрасна би била България, ако и ние, всички можем да я видим такава – по-добра, по-човечна.
Ако има повече хора като Петя и Момчил, като онези прекрасни Хора – Никола Петров, Гергана и Чавдар Копоеви, Веселин Спасов, които пък отидохме с колите да вземем децата. Или като Елена, Марина, Соня и всички от „Прегръдки от България“, които готвиха и се грижиха после.
Благодаря от сърце на Петя и Момчил от село Телиш. Благодаря на всички. България е пълна с добри хора. Ако не познавате такива – вие бъдете такива.
Снимката на Петя и Момчил е от една бензиностанция, те не искаха много да ги снимам, но настоях, снимката може да не е най-добрата, но хората, хората са най-добрите, а това е важното.“
Автор: „Гората.бг“ / Никола Рахнев
