Да се чуди човек как се анализира такова нещо като онова, което ни бе представено като Вечно дерби в последния редовен кръг.
Оттогава насам много специалисти, журналисти, бивши и настоящи треньори и футболисти се обединиха без уговорка помежду им, че това на националния стадион не бе приятно за гледане.
Европейските дербита, дори нулевите, предлагат футбол, а треньорите на Левски и ЦСКА сякаш са най-големите философи и се опират на някакви гениални трудно разбираеми тактики, неописвани още в учебниците в треньорските школи, и излизат от футбола. Една и съща продукция ни предлагат в последните години и трудно обяснимо ние си купуваме билети за още от същото. Дремеш и чакаш някой някак си все пак да я вкара.
Нямало грозна победа, значи няма как да има и грозен хикс, щом и от двата лагера са доволни. За Левски всички тези брътвежи в края на сезона, ако бъдат трансформирани в грозна титла, няма да имат значение. Представяте ли си как при награждаване няма достатъчно публика, защото някои сини привърженици ще бойкотират ръководството или пък ще дойдат на стадиона с транспарант „Грозен шампион“. За ЦСКА пък перспективата е грозна европейска квота, ако не се мине през купата, където при триумф всичко би било красиво.
При всички условности и евентуалности какво щеше да стане при победа и какво при загуба, чисто математически и психологически – Левски успя да влезе в плейофната фаза относително сух, без напрежение и без сътресения.
Да се върнем на терена, но за малко, защото напоителните коментари за (не)играта отминаха, а повече няма какво толкова да се каже. За сините остава отворен въпросът не за тези 90 минути, а за подхода. Някак неразбрана остава стратегията на Хулио Веласкес за нераздвижените линии. Може би прекалено развинтената му фантазия, съчетана с откровена предпазливост и пре-пре-застраховка, си има своето генерално обяснение и това е именно желанието на треньора да добута редовния сезон без надвиснала опасност, каквато би настъпила при загуба от ЦСКА. Всеки, който следи не само Левски, а футбола изобщо, би стартирал този мач с изпитани звена, ако не цели линии. Тимът на Веласкес обаче е като строг затвор, в който не е препоръчително да се избистрят и обособяват запознанства. Футболистите сякаш нарочно са държани на дистанция, като затворници са местени в други килии и етажи. Малко конкретика – да речем Сула и Бурас трябваше досега вече да се намират със затворени очи. по терена, Макун и Кристиан Димитров да си знаят кътните зъби и така нататък. Това се отнася за всяко звено, а в момента при сините вариантите са най-много от основаването на клуба през 1914 година насам. При това става въпрос само за показани опции, а кой знае треньорът още какви въртележки може да сътвори. Така че сработката при Веласкес все още е в много пожелателен аспект. А напоследък затлачването като игра, като идеи към момента по-скоро го има, отколкото го няма.
На Веласкес всеки мач му е филм, с драматични обрати, с невероятен съспенс. Няма да хване някой съперник, да го дъвче цял мач и накрая да го изплюе с лекота без запъхтяване. И всеки път последни 5 минути от мача са му отделен блицкриг, но с различен победител. Левски или ще вкара, или ще му вкарат, както се случи в последните две гостувания, едното от които символично. Празно при Хулио няма. Може цял мач да си отпуснат, но накрая те грабва интересното. Може да е неприятно, но не е скучно. Жалко за наказанието му, можем да съжаляваме какво сме изпуснали като реакция на Веласкес при изравнителния гол в добавеното време. Христо Янев не е кротък като Ясен Петров, който бе шокиран от поведението на треньора на Левски в Добрич. И на окъртената писта на националния стадион щеше да е интересно.
Сега тече една хубава миниподготовка на „Герена“ преди финалния спринт. А вчера жребият за плейофната фаза отреди на сините мач с ЦСКА в центрофугата между полуфиналите за купата. Армейците със сигурност ще са поизхабени. Но да си представим, че нещата се завъртят така, че Левски да има в шампионския си мач насреща именно ЦСКА. И ако на сините им трябва точка и Хулио стартира със схема 7-3-0? Накрая какво, че сините фенове ще кажат – егати грозната титла, така ли?!
Автор: Желю Станков / „Тема Спорт“
