Първият ми допир до треньорът Христо Златински бе на турнир в Кранево, България, където той бе участник с Локомотив Пловдив набор 2010. Играта, която показваше отбора му бе повече от приятна за окото. Без да навлизам в детайли, защото не си и помислям да давам оценки на хора, които имат образование по футбол се виждаше, че отбора му играе с преса и контра-преса в голям отрязък от мачовете и то с успех. Приом, с който изненадваше и надиграваше другите отбори. Тогава именно формацията на „черно-белите“ взе заслужено златните медали.
След това сме се засичали още много пъти, като винаги е било удоволствие да се гледа страстта, с която работи. Именно затова съм щастлив, че треньор, който съм наблюдавал няколко години в детския и юношеския футбол получава шанс в елита на българския футбол.
Любовта и страстта, с които работи Златински заслужават да красят „Първа лига“. Искаме той да успее и му го пожелаваме. Футболисти, публика и треньори могат да направят примес, с която да внесат толкова обичания романтичен футбол в Локомотив Пловдив, който пък да носи победи на терена и хиляди фенове по трибуните.
Христо Златински се превръща и в пример за всеки треньор, който иска и си е поставил за цел от детско-юношеския футбол да достигне до Елита на българския футбол, а защо не и повече.