Един от наставниците в ФК Тракия, Янко Ангелов отдели време пред „Детски футбол“, за да даде отговори на 25 въпроса, с които щрихова какво са постигнали като клуб през изминалата година и разкри на какво най-много държи при работата с деца.
Освен това сподели и интересни истории от тренировки, мачове и турнири.
-Здравейте, как оценявате цялостното представяне на Академията през изминалата година? Напишете си оценка по шестобалната система и разяснете с няколко изречения.
-Добър ден, в клуба всички треньори сме максималисти и винаги търсим начин да се усъвършенстваме и надграждаме, заради това смятам че винаги е можело какво още да добавим или подобрим. С всяка изминала година нещата се подреждат все по- добре и от клуба започват да излизат деца които се доказват в професионални клубове като Ботев Пловдив, Локомотив и Лудогорец, така че това потвърждава, че вървим в правилна посока, но моята оценка е 5 като сме си взели поуки и се надявам да не повтаряме стари грешки.
-Кой е най-запомнящия момент за изминалата 2024-та година? Кой момент ви излиза сега в съзнанието? Дайте един от турнир и един от тренировка. Първото за което се сещате.
-Всеки, който ме познава знае, че на първо място за мен са тренировките и мачовете пред избора ми да имам свободен ден, но като един от най-запомнящите ми дни ще остане деня в който имах рожден ден. Чувството да се съберат толкова много деца заради теб и да те прегърнат и да ти подарят собственоръчно написана картичка е нещо, което не бих заменил. Това е един от моментите, които те зареждат със страшно много енергия и ми напомня че всички тези деца разчитат на теб и твойте съвети.
Може би най-запомнящи моменти на турнирите са не моментите на терена, а когато сме в хотела и децата идват да си говорим, да ми споделят или да ми се искат съвет. Тогава истински имам чувството, че съм част не само от тяхното футболно развитие, но и от изграждането им като личности. В тренировъчния процес имах случка, която ми остави отпечатък в съзнанието и ми напомни, че преди всичко нашите футболисти са деца.
При една от тренировките с най-малките ни деца аз подсказах на едно от децата да отиде и да „хване“ на футболен език играч от противниковия отбор, тогава детето отиде и го хвана за ръка. В този момент си помислих, че на моменти ние треньорите, родителите и публиката имаме страшно големи очаквания. Децата са на терена заради самите тях и удоволствието от играта. Те не са там защото искат да изпълняват указания на треньор или да задоволяват родителски изисквания. Тази случка ми помогна да разбера ,че ролята на треньора трябва да е незабележима и да накара детето да заобича топката и спорта като цяло.
-Какво според вас е най-доброто, което добавихте към клуба тази година? Обяснете.
-В клуба от минaлата вече 2024 г. работят още специалисти като Илия Николов , който е футболист с богата визитка и зае поста треньор на вратарите. В негови ръце сме поверили всички наши вратари като за малкото месеци, в които работи за клуба ние имаме изходящ трансфер на вратар набор 2012 в Ботев Пловдив и на вратар набор 2013 в Локомотив. От 2024 г. в нашия клуб работи и юношата на Ботев Пловдив Зарко Гогов и младия Иван Моев, който има хъс и амбицията да се развива в тази професия.
Добавихме и нови неща в тренировките като вече имаме специалист, който провежда и тренировки без топка с цел да изчистят движенията на нашите футболисти. Освен това вече имаме и медиен екип, който отразява всичко случващо се в клуба с помощта на снимки и статии, това помага информацията около нас да достигне до повече хора.
-Как работите с другите треньори в клуба, споделете малко и за тях.
-В клуба всички треньори сме прекрасен колектив, помагаме си и често си коментираме варианти на тренировки. Имаме и практика близките набори да си правим двустранни игри, за да се опознават и децата. Имаме няколко основни правила свързани с футболните умения, които трябва да знае всяко едно дете на определена възраст, това е. От там нататък всеки треньор има пълната свобода сам да избира упражненията с които да заложи нови знания във всеки един наш играч. Като състав треньорския ни колектив се състои от петима треньори:
Кирил Ангелов, с набори 2012 и 2014/15
Янко Ангелов, с набори 2013/14,2016 и 2017
Зарко Гогов, с набори 2011 и 2012
*Той е бивш юноша и вече ветеран на ПФК Ботев Пловдив
Иван Моев, помощник-треньор при набори 2012 и 2014
Треньор на вратрите е Илия Николов
-Какви предизикателства срещата в развитието на младите футболисти. Кое е това качество на коет най-много държите в играчите? А кое е това пък, което първо искате да развието в нов играч дошъл в отбора ви.
– Да работиш с подрастващи, които се изграждат като личности не само на футболния килим е предизвикателство. Всеки от тях си има своите проблеми и разбирания, всяко дете по различен начин понася критика и като треньор моята работа е да намеря индивидуален подход към всеки един от моите играчи, за да успея да ги успокоя и мотивирам да покажат най-доброто на терена. Признавам обаче, че това не е лесна част от нашата работа, защото някок път и ние ставаме подвластни на емоциите. Тази грешка от 2024 г. аз и моите колеги ще се стремим да не повтаряме. Децата са на терена с единствената идея да се забавляват и те това искат. Друго предизвикателство в не толкова позивитен аспект са болните амбиции на родителите, но това само ще го споменем, защото иначе темата става много широка. Като качество винаги съм харесвал мотивирани деца с високо ниво на спортна злоба. Това е нещо, което трудно се развива и трябва да го имаш заложено за да си непримирим и да бъдеш лидер, а на едно ново дете, което иска да тренира при нас винаги обяснявам ,че първото нещо на което много държим е дисциплината.
-Как мотивирате децата да продължават да се развиват? Какво им казвате след успех, а какво им споделяте след неуспех?
-Децата вече имат страшно много развлечения извън футбола/спорта. Те имат телефони, интернет, таблети, телевизия, игри и какво ли още не. Носят футболни обувки, които струват средно над една месечна такса и са презадоволени от всичко, тук трябва да идва и ролята на родителя, който да накара детето да си заслужи тези превилегии, да го накара да разбере, че те не са даденост, а са обвързани с финансови средста и лишение от страна на семейството.
Треньорската роля тук трябва да е по-маловажна, дано ме разбирате правилно.
След емоционални мачове независимо дали е след успех или загуба винаги си говорим, че всичко зависи от нас и от никой друг, победата отива при този, който е иска повече, който е по-мотивиран и иска да се докаже. Не обвиняваме никой след загуба освен самите нас – явно не сме се представили достатъчно добре. Затова винаги след мач им напомням, че на терена трябва да дават всичко от себе си, защото след това ще е късно.
-Има ли конкретен играч, група от играчи, отбор, които са направили сериозна крачка в своето футболно развитие и искате да споделите затова?
-Да, има няколко деца в различните възрасти, които не пропускат тренировки дори, когато са болни, такива деца са рядкост вече и трябва да се дават като пример, но за да не пропусна някой няма да конкретизираме с имена. Като колектив нашите деца от набори 2013, 2015 и 2016 миналата година се развиваха с прекрасни темпове и си заслужава, да се отбележи техния напредък. Най-голям брой и качество обаче имаме при набор 2014, където дойдоха доста деца и от други отбори. Очаквам 2025-та да е тяхната година и да направим един добър колектив.
За набор 2012 също се очертава интересна година защото имаме няколко нови качествени попълнения, които ще вдигнат нивото ни.
-Кой беше най-значимия успех за клуба извън терена?
-За успех за клуба извън терена мога да отбележа две неща, първото е треньорскиа колектив който успяхме да изградим. Второто са нашите родители, те ни следват навсякъде и винаги усещаме тяхната подкрепа. Тук е може би момента да им изкажа нашите огромни благодарности. Миналата година освен много турнири в страната, ние излезнахме няколко пъти и извън България, като те винаги бяха плътно до нас.
– Как успявате да „презареждате батериите“ и да останете мотивиран между тренировките и мачовете, за бъдете винаги свеж и на разположение за децата в клуба?
-Работата с деца ми доставя удоволствие, нямам нужда да почивам от това. Приятно ми е да прекарвам време на терена между тях. Две години подред ходих на море само като бяхме на турнир. Нямам нещо, което правя за да „презаредя батериите“. Може би след време, когато годините си окажат влияние. Тогава ще мисля.
-Какво си пожелавате за 2025-та година – както в професионален, така и в личен план? Може да споделите и за плановете ви за развитие на клуба през новата година.
-Планове не обичаме да си правим, защото често нещата не се случват както сме решили. Хората в днешно време гледаме повече да си пречим, а не да си помагаме, което е страшна глупост. Единственото, което си пожелавам е да сме здрави.
Сега, ако позволите искаме да ви зададем и наколко блиц въпроса, отговаряйте бързо и кратко:
-Любим футболен отбор?
-Подкрепям отбора на Ливърпул.
-Любим и вдъхновяващ за вас футболен треньор?
-Нямам. Харесвам треньори които: застават зад решенията си, поемат отговорност и могат да си признават грешките.
-Любимо първенство за гледане?
-Висшата лига.
-Най-голямото предизвикателство при работата с деца?
-Самите деца, защото са различни.
-Любимо упражнение на тренировъчния терен?
– Игра един срещу един.
-Най-важното качество, което трябва да има един млад футболист?
-Това е спортния хъс, него не можеш да го получиш от треньора.
-Какво предпочитате: техника или физика?
-Техника.
-Коя е любимата ви футболна формация (Ф11)?
-Формацията, която предпочитам е 4-3-3.
-Какво ви мотивира най-много да продължавате в тази професия?
-Моите деца.
-Любим спорт извън футбола?
-Тенис на корт.
-Ако не бяхте треньор по футбол, с какво щяхте да се занимавате?
-Нямам идея, взех това решение преди много време и гледам само в тази посока.
-Какъв съвет бихте дали на дете, което мечтае да стане професионален футболист?
-Изисквам постоянност, да не се пропускат тренировки. Трябва да се търси начин човек да се усъвършенства всеки ден.
-Любима храна?
Предпочитам българската традиционна кухня, бих казал мусака.
-Море или планина?
-Избирам море.
-Лионел Меси или Кристиано Роналдо?
-Кристиано Роналдо, той е пример за успял човек, постигнал е всичко с много труд.
