Филип Костадинов от ФК Кронос Пловдив е треньор, който поставя в центъра на своята работа индивидуалното развитие на всяко дете. Той работи с фокус върху баланса между техническите умения, игровото мислене и психологическата устойчивост на децата, за да изгради среда, в която футболистите могат да разгърнат потенциала си.
В следващите редове той отговаря на въпроси на екипа на „Детски футбол“ и споделя част от своя опит и виждания за развитието на подрастващите играчи.
*Костадинов води формациите на Кронос Пловдив при наборите 2016, 2017 и 2019 и заедно със своите колеги е успял да изгради едни от най-добрите отбори у нас в тези възрасти.
Въпрос: Какво представлява вашият метод „Еволюционен футбол“ и с какво се отличава от традиционните тренировъчни подходи?
Отговор: Нарекох го еволюционен футбол, защото се следват принципите на еволюцията на човека от началните до съвременните му времена. Методът „еволюция“ означава постепенно развитие и промяна с течение на времето. По животните можем да видим как с времето всяко животно се е променило с идеята да устоява на живота и да се подобрява. Пример е хамелеонът.
С времето този вид влечуго е възникнал и е успял да се опази от хищници в природата, като си сменя цвета. Той оцелява, защото постоянно се подобрява и еволюира.
Всяко същество еволюира на база условията и средата, в които е поставено. Във футбола това са мачовете срещу различни противници.
Тренировъчният процес е мястото, в което децата трябва да бъдат поставяни в условия, които да ги накарат да действат по начин, който ги кара да се подобряват срещу противниците. Ясно е, че по време на мач децата са в реалната обстановка, нужна за надграждане, защото мачът е условието на играта. В такъв случай тренировъчният процес е подготовката за мача.
Условията се поставят така, че децата да добият нужния опит, който да подобри вземането им на решения и отиграването на ситуации във футболната среща.
Тренировъчният процес се планира с внимателно подбрани упражнения. В тях играчът е изправен срещу противник и има пред себе си различни като възможности решения. От тях футболистът трябва да избере това, което ще доведе до по-голям шанс за отбелязване на гол или ще намали шанса за отбелязване на гол от противника под напрежение.
Тренировките са базирани на модерния футбол, защото, ако искаме децата да имат шанс след време да стигнат до професионалния футбол, трябва да ги обучаваме на база изискванията на съвременния футбол.
Въпрос: Каква е ролята на резултата в детско-юношеския футбол и доколко той трябва да бъде приоритет в развитието на младите играчи?
Отговор: Резултатът не е най-важното нещо, но той влияе на морално-волевите качества. Това е моментът, в който треньорът трябва да се справи с последствията от даден мач.
Не смятам, че който и да е треньор или пък отбор желае да загуби дадена футболна среща, най-просто защото целта на надпреварата е да побеждаваш.
Понеже във футбола, за разлика от живота на животните, с които дадох пример, въпросът не е на живот и смърт, затова във футбола можем да отложим печеленето на мач за сметка на правилните отигравания, които по-късно ще наваксат липсата на резултати в началния момент. Разбира се, ако в даден мач можем да спечелим с едно или две отигравания против идеята, която следваме, не е страшно, защото това ще улесни морално-волевото изграждане на децата. За мен против идеята са ситуации, в които минимален брой деца получават опит от играта на отбора. Пример за това е защитник да изпълни аут към вратаря и той да я изрита с всичка сила в аут за противника. В случая пропускаме възможност всяко дете да добие опит от изграждането на атаката. При условие че това не са единични случаи, футболистите започват да го правят при минимално напрежение, с което те намаляват шанса си да станат професионални футболисти в бъдеще.
Въпрос: В тренировъчния процес и по време на мачове – на какво отдавате по-голямо значение: скоростта на изпълнение или точността на отиграванията?
Отговорът се крие в даденостите на детето, което изпълнява отиграването. Идеята е с всяко отиграване детето да надгражда с малко и изпълнението му да бъде по-качествено.
Ако детето отиграва с определена скорост, редно е да се опита да го направи следващия път с малко по-голяма скорост (разбира се, задачата е на треньора откъде може да добави скорост в отиграването).
Ако едно дете отиграва максимално бързо ситуация, но не успява заради скоростта да отиграе точно 7 от 10 опита, то е редно да намали скоростта, за да може да осъзнае, а и треньорът да му подскаже откъде идва грешката при по-високата скорост.
Това е много условен и подробен въпрос за точен отговор.
Въпрос: Какъв е Вашият подход към дисциплината: има ли място строгият тон и повишаването на глас в работата с деца?
Отговор: Трябва много добре да разберем от какво има нужда всяко дете.
Има деца, за които е по-често срещано да не успяват да надградят след строг тон, даже нивото им пада драстично след това. Може би 2 или 3 деца на 20 се мотивират от повишаването на тон и се подобряват след това.
Аз лично държа на много добра връзка с родителите, в която те разбират, че важно да знам как се чувстват децата по всяко време и ако кажа нещо, от което детето да не се почувства добре, да ми кажат, за да мога да го поправя.
Индивидуалният подход към всяко дете е отговорът дали трябва забележката да става на висок тон или в нормален разговор, дали пред другите деца, или в личен разговор.
Въпрос: До каква степен треньорът трябва да дава насоки по време на мач и кога е по-добре да остави детето да взема самостоятелни решения?
Отговор: Това е един от въпросите, при които се срещат най-биполярни отговори сред хората и пак много зависи от индивидуалността.
Има деца, които се развиват по-бързо и по-лесно си правят причинно-следствени връзки, докато други деца имат нужда от помощ, но за определен период от време.
При тези, които имат нужда от помощ, тънката граница е треньорът да усети кога това дете вече няма нужда от повече напътствия по време на отиграване.
Филип Костадинов по време на турнира „Кронос Къп“ 2026 в Пловдив; Снимка: „Детски футбол“
Въпрос: Трябва ли всички деца да получават равномерно игрово време, независимо от нивото им на развитие?
Отговорът е, че това е относително. На запад отборите са изградени от напълно равностойни деца и там най-вероятно това се следва. В България сме забелязали, че децата в една група обикновено имат разлика в моментното качество. Детайлите са много – има деца, които не могат да поддържат едно темпо, равно на другите, за цял мач, а при условие че дойде момент, в който те не отговарят на другите, е ощетение за останалите, защото отиграванията не отговарят на тяхното ниво. Има го и случаят, в който всички деца са с равностойни качества, обаче в даден мач някое дете усеща голямо напрежение или просто да не е неговият мач. Тук пак се позоваваме на база на еволюцията. В дадения случай, когато дете не може да отговори на нивото на другите деца, съвсем нормално е да не получава времето, което другите деца имат. Едно дете, което изпитва голямо напрежение, не е редно да играе повече време, защото това може да доведе до страх в бъдеще или изкривяване на възприятията за ситуациите. Идеята е да учим децата на това, което ги очаква в живота. Тук ситуацията е, че когато определен брой деца дават всичко от себе си, а някое дете не може да го направи в този мач, е нормално да не получава тяхното време. Затова има деца на терена и деца, които чакат, за да влязат в мача.
Въпрос: Какво е Вашето мнение относно позиционната специализация – по-добре ли е децата да играят на една позиция или да преминават през различни роли на терена?
Отговор: От моя опит всичко е на база качествата на отделното дете. Има деца, които в даден момент могат да правят много добри отигравания и да нямат изобщо правилни отигравания на друга позиция. Има деца, чиито качества отговарят на много позиции и те е редно да минат през всички тях. В тренировъчния процес всички трябва да минат през всяка една позиция, но мачът за тях е с по-голям залог и там трябва да се определи на кого няма да му се вреди, ако заеме различна позиция. Когато халфът в средата заеме позицията на нападател, ще разбере процеса от другата страна и какви са проблемите на нападателя, когато очаква подаване от него, когато той е халф в средата. Същото е с всяка една взаимовръзка на терена, независимо дали е халф – нападател, халф – крило, крило – нападател, защитник – крило и т.н. Това е динамична ситуация, в която едно дете може да има нужда да играе три месеца на една позиция и след това три месеца да му се сменя позицията постоянно. Имал съм случай с дете, което се справя страхотно на всяка позиция, обаче не иска да играе изобщо като защитник. В този случай не го пускам като защитник.
Въпрос: Как адаптирате тренировките си спрямо възрастовите групи (2016, 2017 и 2019 набор)
Отговор: Тренировъчният процес при 2016–2017 е подобен с малки изменения.
При 2019 тренировъчният процес се разминава цялостно, понеже играят различен формат. Ако говорим за самия подход с трите набора, когато са били в начален етап, пак подходът е много по-различен, понеже като отбор са с различни показатели.
Крайната идея като начин на игра е една и съща, но има разлики в подхода и упражненията.
2016 децата имат усещане за по-колективен начин на игра, 2017 са повече индивидуалисти, а при 2019 пък са комбинация от гореизброните качества. Въпросът е всяко едно дете, от което след това се получава обликът на отбора, да се развиват нещата, които го правят щастливо и които са му силни страни.
Идеята е да се обърне по-голямо внимание на силните страни на децата, защото тези страни правят щастливо детето, а когато си щастлив, имаш по-голямо желание да се развиваш.
Въпрос: Каква е ролята на индивидуалните тренировки в развитието на младите футболисти и кога е подходящо да се започне с тях?
Отговор: Имаш два вида тренировки – едната е индивидуална тренировка, другата е отборна тренировка. Те неслучайно са кръстени така. При индивидуалната може да сте 5–6 деца (не повече, за да може да се обръща достатъчно внимание на всички), но идеята е да се развиват индивидуалните отигравания (вземане на решения, технически показатели, физически).
Другият вид са отборните тренировки, в които индивидуалността се нагажда на база на отбора. Индивидуалните тренировки трябва да се започнат в момента, в който детето се запише на футбол. Най-големият фактор за едно дете в началния етап на образование е да получи правилна подготовка, т.е. индивидуалните занимания ще го научат как да изпълнява индивидуални действия от най-ранна детска възраст. Отборните действия си остават за отборните тренировки.
Естествено, в отборните тренировки има застъпена и много индивидуална насоченост, но бройката деца на отборната тренировка и самата структура не успяват да дадат всичко за индивидуалността на детето.
Филип Костадинов гледа как един от играчите му отиграва; Снимка: „Детски футбол“
Въпрос: Как работите върху психологическата увереност и мотивацията на децата в дългосрочен план?
Отговорът не се крие само в мен – отговорът е в съотборниците и в родителите. Както казах, много държа на връзката треньор – дете- родител. Няма как да имам голямо влияние, без да имам подробностите от родителя за самото дете.
Под лупа се следи отношението на децата помежду им и има нетърпимост към неуважението между тях. Непрестанен контакт с родители, особено когато дадено дете е в чувствителен период. Тогава вече подходът е строго индивидуален – индивидуални разговори, различен подход.
Регулация на трудностите, които се възлагат на всяко дете. Чисто отборно, когато има отпускане, давам пример: закъснения на мачове през уикенда, децата, които закъсняват, получават по-малко игрово време. Когато нямаме изявен проблем, няма и наказания.
Много е важно да има баланс във всичко. Дори и с деца, които не са в чувствителен период, но има упрек, има и последваща похвала, разбира се, всичко е заслужено.
В зависимост от напредъка на всяко дете се определят и похвалите, и целите, които се изразяват пред детето. При условие че едно дете се справя страхотно с топ отборите в България, наблягам на по-високи цели и по-големи хвалебствия, когато детето се справя добре. Съответно, когато детето не е на толкова високо ниво – по-ниски цели и хвалби, които отговарят на стандарта.
