От Официалната Фейсбук страница на Никола Жежев, Пирин Благоевград:
„Скъпи приятели, дълго време се чудех дали да реагирам по някакъв начин на случващото се около мен, но в крайна сметка реших да споделя мислите си тук.
Просто за да стане ясна и моята гледна точка.
Бях отстранен от работата си като помощник-треньор във ФК Пирин Благоевград след подадена жалба срещу мен от майка на дете в клуба.
Жалбата е за това, че нямам нужния лиценз да изпълнявам тази длъжност, което е абсолютен факт.
Но за всеки във футболната общественост е ясно, че лицензите са доста формални в БГ футбола, за това говори и статистиката, че няма нито един треньор, който е скъсан на изпит за какъвто и да е лиценз, особено за най-ниското ниво УЕФА „C“. Също така е всеобща тайна, че дори в „Първа лига“ е имало доста треньори през годините които нямат нужния „Про лиценз“, за да водят футболен отбор от такова ниво. Но удобно се вписват като масажисти, рехабилитатори и прочие за да водят отборите по време на мач, а в тимовите листи попадат лица с нужният „Про лиценз“. В момента в БГ футбола има безброй примери за хора в моето положение, които си работят без необходимите лицензи и няма никакъв проблем.
Подадох документи за да изкарам нужният лиценз, но не бях приет в курса тази година. От квотата за Благоевград бяха избрани други двама кандидати, жена която е с предимство защото е жена и един световно неизвестен бивш футболист, който от 15 години няма нищо общо с футбола, не работи в този бранш, но е с приоритет тъй като има професионален опит, а моят се свежда само до юношеските формации плюс аматьорски мачове в най ниското ниво на БГ футбола.
За въпросната майка, която има претенции, че синчето ѝ не е оценено подобаващо бих казал следното. Гледали сме само и единствено по спортно-технически качества и към момента синът ѝ е на едно от последните места по много компоненти във футбола в групата в, която се състезава. Което съм ѝ го казвал и лично след предявени претенции, че нейният е по-добър от други момчета в отбора. Нещо което не според мен, а поне четирима старши треньори са оценили по същият начин, както твърдя и аз. Така, че по скоро е да съм прав за моментното ниво отколкото да не съм. На въпросното дете съм помагал лично, носейки лекарства на лагер когато беше болно, а родителите му не присъстваха и там. Не съм бил в качеството си на треньор, въпросното дете повлияно очевидно от въздействието на майка си самоволно не идваше на два мача за, които бе избран, но не сме спрели да му даваме обучителен процес. Макар че не всеки треньор ще търпи подобно поведение от свой футболист. Същият беше отново защитен от нас пред ръководството, след недопустимо държание от родителите си срещу старши треньора на отбора, псуване, заплахи със саморазправа пред очите на всички момчета от отбора. Мога да пиша още дълго за лошото поведение по време на тренировките, но мисля, че кристално ясно става за какви индивиди става дума. Хора твърдящи, че имам лично отношение…
За мен един лиценз, един документ на хвърчащ лист не значи нищо, това не те прави добър треньор и възпитател. Най-голямата оценка са думите на момчетата, с които съм работил и радостта в очите им, когато ме видят и искат да ми се похвалят с успех и нещо ново научено.
Няма по добра оценка от това, работил съм само и единствено от сърце и душа, от любов към спорта и децата. Нито за пари и някаква слава или показност. И най-вече честно съм оценявал и давал мнение за качествата на всеки, с който съм работил през този период.
Успех на всички пожелавам и до нови срещи на зеления килим!
П.П. Все повече се убеждавам, че ниското ниво на футбола у нас се дължи и на много от родителите, не само клубовете и футболния съюз са виновни!“
